Определение №74 от 25.4.2018 по ч.пр. дело №1103/1103 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 74

гр. София, 25.04.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 1103/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. И. Л. и Л. И. Ж., [населено място], чрез пълномощника им адвокат А. Т., срещу определение № 215/18.12.2017 г. по ч. гр. д № 3396/2017 г. на ВКС, ІI г. о. С него е оставена без разглеждане молбата им за допълване на основание чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение № 153/26.09.2017 г. в частта му за разноските.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, сторени в производството по ч. гр. д. № 3396/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че за ответниците по частната жалба /жалбоподатели в настоящето производство/ не съществува правен интерес да обжалват и съответно не им е връчено постановеното по делото определение № 153/26.09.2017 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на М. Н. Т. срещу определение № 1057/21.12.2016 г. по ч. гр. д. № 726/2016 г. на Окръжен съд – Перник. С последното е отменено определение от 01.08.2016 г. по ч. гр. д. № 722/2016 г. на Районен съд – Перник и вместо това е постановено ново, с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено протоколно определение от 01.06.2016 г., като М. Н. Т. е осъдена да заплати на Л. И. Ж. и на М. И. Л. по 400 лв. разноски за делото. Съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че в случая срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК за предявяване на искане за изменение или допълване в частта за разноските на определение № 153/26.09.2017 г. за молителите е едномесечен и тече от постановяване на съдебния акт, тъй като същият не следва да им се връчва. Определението е постановено на 26.09.2017 г., а молбата е постъпила във Върховния касационен съд на 27.10.2017 г., без данни за изпращане по пощата. Срокът за допълване на определението в частта за разноските е изтекъл на 26.10.2017г. – четвъртък, присъствен ден и подадената на 27.10.2017 г. молба по чл. 248 ГПК е просрочена.
Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Независимо от това дали определението се връчва на ответниците по частната жалба, които нямат правен интерес да го обжалват, съответно от кога тече срокът да се иска изменението му в частта за разноските, в производството за изменение или допълване на решението в частта за разноските, разноски не се дължат. В този смисъл е установената съдебна практика /определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., ВКС, ІІ г.о., определение № 66/02.02.2017 г. по ч. гр. д. № 5503/2016 г., ВКС, ІV г.о., определение № 683/21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., ВКС, ІІІ г.о./. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Поначало отговорността за разноски по делото е правото на страната, в чиято полза е решено делото да иска и задължението на другата страна да плати направените от първата разноски. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. В него само се изменя или допълва решението в частта за разноските при направено от страната искане и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.
С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 215 от 18.12.2017 г. по ч. гр. д № 3396/2017 г. на ВКС, ІI г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар