1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№740
София, 04.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1517 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца К. Ф.-В. М., гражданин на Федерална Република Германия срещу Решение № 6305/27.09.2012г. по гр.д.№ 6594/2012г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-„г” въззивен състав, с което е обезсилено Решение № І-25-98/19.02011г. по гр.д.№ 6310/2010г. на СРС, ГО, 25 състав.
С решението си въззивният съд е констатирал, че след постановяване на първоинстанционното решение, с което е бил уважен иск по чл.55,ал.1, пред.трето ЗЗД и [фирма] е осъден да заплати на ищеца сумата 11 986.60евро- дадена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 11.01.2008г., с Решение № 108 от 18.01.2012г., обявено в Търговския регистър на 26.01.2012г., е открито на основание чл.630,ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност по отношение на ответника, инициирал въззивното производство. Посочил е, че в срока по чл.685,ал.1 ТЗ и в допълнителния срок по чл.688,ал.1, изр. първо ТЗ /до 26.03.2012г./ ищецът, чието вземане е възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, не го е предявил по предвидения в производството по несъстоятелност ред. Мотивирал е, че с изтичането на двумесечния срок по чл.688,ал.1 ТЗ е преклудирана възможността спорното вземане да бъде предявено, то не подлежи на служебно вписване от синдика и единствено възможната правна последица от това е последващото негово погасяване, съгласно разпоредбата на чл.739,ал.1 ТЗ. По тези съображения е обоснован изводът, че интересът на ищеца от предявения осъдителен иск е отпаднал и първоинстанционното решение се явява постановено при абсолютна процесуална пречка, настъпила в последващ момент, поради което подлежи на обезсилване, а производството по делото – на прекратяване.
С касационната жалба се иска обезсилване на въззивното решение като недопустимо, респ. отмяната му на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърди се, че СГС се е произнесъл по недопустима въззивна жалба, подадена от лице без представителна власт- процесуалният представител на ответника адв.С. от САК подписал жалбата на 16.02.2012г.-към момент, към който дружеството е било с открито производство по несъстоятелност. В този случай според касатора, жалбоподателят е следвало да бъде представляван от синдика /чл.658,ал.1,т.1 и т.7 ТЗ/, а не от адвокат, чиито правомощия са били прекратени и СГС е следвало да върне /”да отхвърли”/ като недопустима въззивната жалба и първоинстанционното решение да влезе в сила. Във връзка с твърденията за неправилност на решението представя доказателства, че на 15.11.2012г. е депозирал молба пред съда по несъстоятелността с искане за „допълване” на списъка с вземането, предмет на настоящия спор. Представено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК в което е поставен като правен въпрос „произнесъл ли се е въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и /или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, разглеждайки въззивна жалба, подписана от процесуален представител на страна в производството с прекратена /без/ представителна власт”.
Отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба е допустима с оглед разпоредбите на чл.283 ГПК, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Касаторът не е сезирал СГС със заявените в касационната жалба твърдения за нередовност /недопустимост/ на въззивната жалба като подадена от лице без /с прекратена/ представителна власт, в какъвто случай произнасянето на въззивната инстанция по въпроса би могло да бъде предмет на касационна проверка при осъществяването на общата и допълнителните предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК. При ненаведени от касатора в хода на въззивното производство твърдения срещу редовността на въззивната жалба, възможността за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на постановеното решение на това основание е изцяло в правомощията на касационната инстанция, съгласно указанията по т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставеният като правен въпрос от касатора не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване.
Упражнявайки правомощията си във връзка със служебно дължимата проверка за допустимостта на постановеното решение, съставът на ВКС приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. За да са налице предпоставките за това, следва да има вероятност въззивното решение да е постановено при такъв порок. Основание за такава преценка в случая не е налице.
Касаторът извежда твърдението си за недопустимост на въззивната жалба и съответно на постановеното по нея решение от становището, че с откриване на производството по несъстоятелност на основание чл.630,ал.1 ТЗ по отношение на ответното дружество [фирма], София, правомощията на неговите органи са прекратени. Десезирането на органите на длъжника е реквизит на решението по чл.711 ТЗ. Дори и в случаите на постановено решение по чл.711,т.3 ТЗ не би настъпило абсолютно прекратяване на правомощията на органите на длъжника; те продължават да функционират с ограничен обем права посредством извършване лично или чрез упълномощено от тях лице на всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. С извършването на процесуалното действие по подаване на въззивна жалба синдикът не е изрично овластен. По аргумент от разпоредбата на чл.635,ал.3 ТЗ, подадената от длъжник, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност чрез процесуален представител въззивна жалба произвежда своя суспензивен и девулотивен ефект, поради което и постановеното по нея решение не би било недопустимо на това основание.
Предвид обстоятелството, че извън твърдението за недопустимост на въззивното решение, липсва формулиран правен въпрос относим към изводите на въззивния съд за прекратяване на производството по делото, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване за проверка на правилността им. Поради това и с оглед на законовоустановения принцип, че пред касационната инстанция е недопустимо представянето на нови доказателства, не следва да се обсъжда доводът, че касаторът „допълнително” е предявил вземането си пред съда по несъстоятелността след изтичането на срока по чл.688,ал.1 ТЗ.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 6305 от 27.09.2012г. по гр.д.№ 6594/2012г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-„г” въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.