О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№742
София, 05.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Мариана Костова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 409 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. И. Д. чрез адвокат Ц. Д. срещу решение от 14.12.2009 г. на Окръжен съд М. /ОСМ/ по в.гр.д. № 291/2009 г., с което е потвърдено уважително решение на Районен съд Б. /РСБ/ срещу касаторката и „Селект-Райкс Д.” ООД по иск на „У. Кредит Б.” АД.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Ответникът по жалбата –„У. Кредит Б.” АД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор.
„Селект-Райкс Д.” ООД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред РСБ е предявен установителен иск по чл. 252 вр. чл.97 ал.3 предл. последно ГПК /отм./ от „У. Кредит Б.” АД като правоприемник на банка „Х.” АД за признаване за установено, че Р. И. Д. и СД „Селект-Райкс Д.” дължат сумата 5000 лв. главница по договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка от 15.03.2004 г. със законна лихва в размер на 710.37 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист. Така предявеният иск е уважен от РСБ, чието решение е потвърдено от ОСМ. Окръжният съд е приел, че между Д. и банката е сключен договор за предоставяне на овърдрафт по картова сметка № 10009365-16 в размер на 5000 лв. на 15.03.2004 г. като същия ден на Д. от касата на банката са платени 4984 лв., усвояване на овърдрафт. Вноската по овърдрафта в размер на 5000 лв. е внесена от Д. в банката на 09.11.2004 г., а на 30.11.2004 г. банката е издала нареждане за изпълнение на транзакция – задължила е сметка № 10009365-16 и е заверила сметката на „Селект-Райкс Д.” ООД като платежното нареждане е подписано от Д. и е за сумата 4995 лв. ОСМ е приел, че е получен втори транш по договора за овърдрафт от 15.03.2004 г., с който е заверена сметката на втория ответник по платежно нареждане на първия ответник. Прието е, че кредитът не е обслужен, салдото по сметката на овърдрафта към 16.11.2005 г. възлиза общо на 5710.37 лв., от които 5000 лв. главница и 710.37 лв. договорна лихва. Тези факти са приети за установени при обсъждане на събраните по делото доказателства – ССЕ /основно и допълнителни заключения/, както и множество писмени доказателства.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а в жалбата излага доводи за незаконосъобразност, необоснованост на решението на ОСМ, свеждащи се до неоснователност на предявения иск като краен резултат и противоречиво разрешаване на подобни казуси. В изложението си за допускане на касационно обжалване касаторът препраща към доводите си за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение в жалбата си. Но законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 и чл.281 ГПК, както и последователността и реда за произнасянето по тях. При липса на формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който ВКС не е задължен да изведе от изложението – т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, не може да се прецени и наличието на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Ето защо настоящият състав на ВКС счита, че така предявената касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ОСМ.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, поради липса на искане за такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.12.2009 г. на Окръжен съд М. по в.гр.д. № 291/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.