Определение №910 от 22.12.2011 по ч.пр. дело №835/835 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 910

[населено място],22.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 835/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Н. Г. К. – [населено място] срещу определение №196 от 20.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №280/2011г. на Смолянския окръжен съд, с което след отмяна на определение №686 /17.05.2011г. по ч.гр.дело № 236/2010г. на районен съд [населено място] е обезсилена издадената заповед за незабавно изпълнение за парично задължение № 569/4.06.2010г. и издадения изпълнителен лист с длъжник [фирма] – [населено място] за сумата от 250 000 лв., ведно със законната лихва, и разноски по ч.гр. дело № 236/2010г. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно.
Ответникът [фирма] не заявава становище по частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/ или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
В случая частният касатор не е посочил онзи материалноправен и/или процесуално правен въпрос, който е обусловил изхода на делото. Въпросите за границите на сезирането и по конкретно доколко въззивният съд следва да се счита за сезиран с частна жалба, след като в нея не е посочен номера на делото по което се обжалва определението и как следва да се мотивира отменително определение не са обуславящи изхода на делото въпроси. Частната жалба съдържа, както номера и датата на която е постановено определението на РС – Девин, така и номера на делото по което е постановено ч.гр.дело №236/2010г. по описа на РС – Девин. Обжалваното определение съдържа мотиви. За да отмени определението на РС и да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист Смолянският окръжен съд е съобразил и приложил чл. 422 ГПК и проявеното от заявителя бездействие да представи в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението, връчено му на 15.07.2010г., доказателства, че е предявил иска си за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Освен че няма формулиран въпрос, не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото само цитирането на закона не е достатъчно да обоснове извод за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Като допълнение следва да се има предвид, както сам поддържа в изложението по чл.294, ал.3, 1 ГПК частният касатор по поставените въпроси – как следва да процедира съда, когато констатира нередовност на частната жалба и какви мотиви излага въззивният съд – има установена съдебна практика.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение №1099/ 15.06.2011г., постановено по ч.гр.дело №1698/2011г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, първи състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар