О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 15.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3223 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 2774/23.VІІ.2015 г. на шуменското [фирма], подадена чрез неговия юрисконсулт против въззивното решение № 41 на Търговищкия ОС, ГК, ІІ-ри с-в, от 1.VІ.2015 г., постановено по т. д. № 34/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 104/22.VІІ.2014 г. на РС-Попово по гр. дело № 593/2013 г. С последното, в пр-во по реда на чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 410 ГП, по отношение на търговеца настоящ касатор е било призцнато за установено, че той дължи на софийското [фирма] сума в размер на 15451.28 лв. (петнадесет хиляди четиристотин петдесет и един лева и двадесет и осем стотинки) като неизпълнено парично задължение за заплащане цената на доставените му рекламни услуги про две данъчни фактури от 2.V.2012 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на заповедното пр-во (4.VІІ.2013 г.) и до окончателното погасяване на това задължение, а също и че се дължи на столичния търговец сумата 1 484.72 лв. – като частично уважена негова претенция за мораторна лихва върху процесната главница за периода от 16.V.2012 г. до 22.ІV.2013 г., за които две свои вземания последният е бил снабден със заповед за изпълнение № 442/9.VІІ.2013 г. по ч. гр. дело № 465/2013 г. по описа на РС-Попово. Изрично в диспозитива на този свой акт по съществото на спора първостепенният съд е признал „за недоказано” оспорването на истинността на следните три документа: а./ Писмо, адресирано от управителя на шуменското д-во до управителя на софийското д-во с дата 1.VІІІ.2012 г., изпратено по електронна поща; б./ Договор за производство и разпространение на телевизионно предаване с вх. № 5002/27.ІІІ.2012 г.; в./ Договор за реклама в национално предаване за селско стопанство „Агрофорум”, в списание „Агрокомпас и в интернет портала Agro.bg с вх. № 1230013/19.ІІІ.2012 г.
Оплакванията на шуменския търговец касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Търговищкия ОС съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който и двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на [фирма]-София да се отхвърлят в предявените по делото техни размери, вкл. ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основанието по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [фирма] обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Търговищкият ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, както следва: Р. № 214/23.ІІІ.2010 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 642/08 г.; Р. № 166/15.VІІ.2013 г. на ІІІ-то г.о. по гр. д. № 1285/2012 г.; Р. № 68/24.ІV2013 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 78/2012 г.; Р. № 212/1.ІІ.2012 г. на ІІ-ро т. по т.д. № 1106/2010 г. и Р. № 241/17.Х.2012 г. на ІІ-ро г.о. по гр. д. № 850/2011 г., по следните четири процесуалноправни въпроса: 1./ „Успешно ли е оспорването на автентичността на документ, ако страната, която се позовава на него, не го представи в оригинал?”; 2./ „Следва ли съдът да изложи ясни фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му фактически и правни изводи, а също и да отговори на всички заявени във въззивната жалба оплаквания?”; 3./ „Длъжен ли е съдът да изключи от доказателствения материал по делото представени преписи от документи (фотокопия), ако въпреки изричното искане на другата страна, оригиналите им не са представени?”; 4./ „Доказва ли частният свидетелства документ фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, когато е подписан от трети лица и/или от страната по делото, за която удостоверяваните факти са изгодни?”
Според търговеца настоящ касатор, понеже „липсва съдебна практика конкретно по този въпрос”, от значение единствено за развитието на правото /”чл. 280, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро ГПК”/ – не и за точното прилагане на закона, било произнасянето на въззивната инстанция по правния въпрос: „Длъжен ли е съдът във всички случаи на открито производство по оспорване автентичността на документ да признае или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 1 358.86 лв. (хиляда триста петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки) – съгласно приложените към отговора по жалбата Списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 24.Х.2014 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Търговищкия ОС, настоящата касационна жалба на [фирма]-гр. Шумен ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по това дело. Ето защо, както това последователно е било разяснено в мотивите към цитираната точка от горното тълкувателно решение, релевантният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното, решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
При съпоставката между това главно основание за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК с всеки един от въпросите с поредни номера 1-4, формулирани в изложението на шуменския търговец касатор по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му, се налага извод, че нито един няма естеството на такъв, който да бил включен в предмета на спора. Напротив, и 4-те имат изцяло хипотетичен характер, т.е. не са били предмет на произнасяне на въззивната инстанция с атакуваното решение и поради това не обосновават приложно поле на касационния контрол в която и да е от трите възможни хипотези по т.т. 1-3 на горепосочения законов текст. С оглед разясненията по т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІV2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., ще следва да се посочи, че е недопустимо допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК да се схваща едностранчиво – било само като такова, което е релевантно за точното прилагане на закона или само от значение за развитието на правото. Противно на изразеното от касатора разбиране, точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК „формират общо правно основание” за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В заключение, погрешното в случая отъждествяване от касатора на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро и 3-то ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол- от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, шуменския касатор ще следва да бъде осъден да му заплати разноски в размер на хонорара за един негов адвокат от САК, възлизащ на 1 358.86 лв. – съгласно приложените към писмения отговор по касационната жалба Списък по чл. 80 Г. и договор за правна защита и съдействие от 24.Х.2014 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 41 на Търговищкия окръжен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 1.VІ.2015 г. постановено по т. д. № 34/2015 г.
О С Ъ Ж Д А касатора [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК –да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], Р-н „Красна поляна”, [улица], СУМА в размер на 1 358.86 лв. (хиляда триста петдесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща равностойността на изплатен от последното хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените по делото договор за правна защита и съдействие от 24.Х.2014 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2