О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
Гр.С., 30.10.2017
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.1627 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А.”777 срещу решение №.9429/28.12.16 по г.д.№.5690/16 на Софийски градски съд, ІV Дс. – с което е потвърдено реш.№.ІІІ-87-178/22.01.16 по г.д.№.30634/15 на СРС, 87с., за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ.
Ответната страна Д. Х. М. не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ не е погасен по давност и е основателен – тъй като е спазен срокът по чл.358 ал.1 т.2 КТ и на ищцата е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” без да са й изискани обяснения по реда на чл.193 ал.1 КТ. Във връзка със срока по чл.358 КТ е посочено, че заповедта за уволнение може да бъде връчена лично срещу подпис или чрез пощенска услуга – чрез изпращане на препоръчано писмо с обратна разписка. В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчано писмо до адреса, посочен от работника, и пощата да удостовери доставянето му на адреса; без правно значение е обстоятелството дали работникът е променил посочения от него на работодателя адрес или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка /реш.№.283/ 6.04.10 по г.д.№.507/09, ІІІ ГО, и реш.№.39/9.02.12 по г.д.№.410/11, ІІІ ГО/. Същевременно, за да е осъществено надлежно връчване по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя – редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.46, чл.47 вр. с чл.41 ал.3 ГПК /отм./, сега чл.42, чл.44 ГПК /при връчване чрез нотариална покана/, както и съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските услуги /З./ /реш.№.35/7.05.12 по г.д.№.1877/10, ІV ГО/. В. инстанция е отразила, че чл.36 от З. препраща към Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети -като според чл.5 ал.2 от тях препоръчаните пощенски пратки може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съдът е посочил, че в случая няма спор, че писмото е пратено на адреса по трудовия договор, но не са спазени изискванията на чл.46 ал.2 ГПК вр. с чл.36 З. – по делото не е посочено в какво качество лицето Кр. С. е получило пратката, не е посочено, че лицето е от кръга на домашните или че живее на адреса. Възражението, че от други връчвания, получени от това лице, било ясно качеството му, е намерено за неоснователно; от справка от СО се установява, че на адреса не е регистрирано такова лице, а отделно от това лицето получател на пратката не е поело задължение да я предаде на адресата. Съдът е отразил и, че не са изпълнени и изискванията на З. за оформяне на съобщението. При тези обстоятелства не може да се приеме, че заповедта за уволнение е била връчена на 7.09.14г., респективно трябва да се счита, че ищцата е узнала за уволнението най-рано с получаването на исковата молба по чл.221 ал.2 КТ на 5.05.15 и двумесечният давностен срок по чл.358 ал.1 т.2 КТ е бил спазен. Във връзка с оплакванията за неспазване на процедурата по чл.193 КТ съдът е приел, че от Д.М. не са били надлежно изискани обяснения по реда на чл.193 КТ. Това е така, доколкото заповедта за изискването им е била изпратена по пощата и не й е била надлежно връчена – текстът в обратната разписка за „получил” – „Д. М.” – и положеният подпис не са съответно изписани и положени от нея съобразно заключението на графологичната експертиза. При това положение само на това основание заповедта за уволнение е незаконосъобразна, без необходимост за обсъждане на конкретните визирани в нея основания за налагане на наказанието.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Извежда следните въпроси, по които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.283/6.04.10 по г.д.№.507/09, ІІІ ГО, реш.№.39/27.02.12 по г.д.№.410/11, ІІІ ГО, реш. №.35/7.05.12 по г.д.№.1877/10, ІV ГО/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото: 1.”Необходимо ли е лично връчване на заповедта за уволнение в случаите, когато е изпратена по пощата?”; „2.Налице ли е редовно връчване на заповедта за уволнение, когато същата е изпратена с куриерска фирма, спазени са изискванията на чл.42 и чл.44 ГПК, но в обратната разписка не е посочено изрично в какво качество лицето е получило пратката, не е посочено, че лицето е от кръга на домашните, но от доказателствата по делото е установено, че получателят е леля на адресата, която е получила и други пратки, предназначени за адресата, и не е посочено, че получателят се е задължил да предаде пратката на адресата?”.
Във връзка с първия въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, за да е надлежно връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя; редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл.47, във връзка с чл.41 ал.3 ГПК /отм./, сега чл.42 и чл.44 ГПК, както и съобразно специалния чл.36 от Закона за пощенските услуги. В. съд не се е отклонил от тази практика. Напротив, изрично е посочил, вкл. позовавайки се на нея, че не е необходимо връчването по пощата да бъде лично на получателя, като редовно е всяко допустимо съобразно общите правила на ГПК и специалния закон /чл.36 З./ връчване. Това, което е приел, е, че в случая не са спазени особените изисквания на чл.36 от З. /препращащ към горецитираните Общи условия за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети (чл.5 ал.2)/ във връзка с оформянето на разписката, когато се връчва на друго лице – поради което и връчването не е редовно и с него не могат да се свържат съответните последиците. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият въпрос не е общ и абстрактен – какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК-а конкретен, свързан с конкретните факти и обстоятелства по делото. На него може да се отговори едва с решение по съществото на правния спор, а не в настоящата предварителна фаза на касационното производство. Същевременно той предпоставя факти, които не са били приети от въззивната инстанция за установени, а и в производството по чл.288 ГПК касационният съд не би могъл да извършва проверка на доказателствените изводи на въззивната инстанция. Предвид изложеното посоченият въпрос не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.9429/28.12.16 по г.д.№.5690/16 на Софийски градски съд, ІV Дс.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: