Р Е Ш Е Н И Е
№ 75
София, 15.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 770/ 2008 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. А., К. С. К., И. С. И., Ж. И. Ж., Г. П. Г. (Плачков), Г. А. Д., Т. С. Р. , Х. Р. Х., Д. В. Д., Х. П. Т., И. С. И., М. Д. А., М. Н. А. и Д. Н. А., всички със съдебен адрес: гр. С., ул. ”. № 2* И. Благоев, срещу Решение № 256 от 18.VІ.2008 г. по гр.д. № 1193/ 2007 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е обезсилено Решение № 1* от 8.ІІ.2008 г. на Великотърновски районен съд поради недопусти – мост на предявените искове и е прекратено производството по делото. Жалбоподателите правят оплакване, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 59 ал. 2 ЗЗД, без да приложи точно закона и в противоречие с практиката на ВКС – ППл на ВС № 1/ 1979 г. Жалбоподателите считат, че съдът неправилно е приел, че те могат да защитят правата си, като предявят искове срещу комисионера, която възможност не изключва приложението на чл. 59 ал. 1 ЗЗД срещу ответника, тъй като тази разпоредба има предвид липсата на друг иск между страните по неоснователното обогатяване, а не изобщо друг иск по отношение на трето лице. Жалбоподателите излагат, че не разполагат с друг иск за защита правата си срещу ответника, каквато не е възможността по чл. 134 ЗЗД, която не съставлява самостоятелно средство за защита, насочена към длъжника. Искат въззивното решение да се отмени и делото да се върне за разглеждане на предявените срещу ответника допустими искове по чл. 59 ал. 1 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба “Л” АД – гр. С. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на ищците за основателност на подадената касационна жалба, и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на предявените от всеки от ищците искове по чл. 59 ал. 1 ЗЗД в противоречие с практиката на ВКС – ППлВС № 1/ 1979 г., което служи за ръководство на съдилищата.
За да прекрати производството по делото и да обезсили първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от всеки от ищците искове за съответни суми, представляващи равностойност на предадено грозде на “Д” ЕООД – с. Б., Сливенска обл., доставено за преработка на ответника и неплатено от последния на всеки от ищците, с което същият се е обогатил за тяхна сметка, въззивният съдът е приел, че исковете за недопустими. Изложил е съображения, че всеки от ищците е сключил договор за доставка на грозде с “Д” ЕООД, а последният е бил в отношения по комисионен договор с праводателя на ответника за изкупуване и предаване на гроздето, като е установено от съставените фактури, че гроздето, предадено от ищците на посредника, е предадено на ответника. Като е посочил, че от сключените от всеки от ищците с комисионера търговски договори, е възникнало задължение за комисионера да плати на ищците цената на гроздето, съдът е приел, че ищците разполагат с пряк иск срещу “Д” ЕООД – с. Б., която възможност, съгласно чл. 59 ал. 2 ЗЗД изключва правото им на иск по чл. 59 ал. 1 ЗЗД срещу ответника, който иск е субсидиарен.
Решението е незаконосъобразно. Ищците не разполагат с други искове по отношение неоснователно обогатилия се ответник и възможността им да се защитят с иск на посоченото в решението основание срещу друго лице, не ги лишава от правото да искат заплащане цената на гроздето от неоснователно обогатилия се, който не е освободен от своето задължение с оглед посочената възможност ищците да търсят правата си от трето лице. Както е прието и в т. 9 от ППлВС № 1/ 1979 г., когато законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав по чл. 59 ЗЗД. Срещу ответника ищците нямат друг иск за защита на правата си, поради което неправилно въззивният съд е прекратил производството и е обезсилил решението, постановено по искове по чл. 59 ЗЗД, като е приел, че тези искове са недопустими, тъй като ищците разполагат за цената на гроздето с право на иск срещу трето лице – “Д” ЕООД. Правото на ищците на иск по комисионния договор е на разположение, ако бяха насочили претенциите си срещу “Д” ЕООД, но срещу ответника по делото ищците нямат на разположение други искове освен тези по чл. 59 ЗЗД. Ищците не могат да бъдат задължени да водят дело срещу една страна на договорно основание, която от своя страна да води иск срещу ответника по делото, за да се получи баланс в интересите на обеднилите се и неоснователно обогатилия се.
По изложените съображения решението като незаконосъобразно следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за разглеждане на предявените искове.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 256 от 18.VІ.2008 г. по гр.д. № 1193/ 2007 г. на Великотърновски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: