О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 75
София, 03.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 275/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. ал.1,т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 2364 от 02.12.2013 г. по т.д.№ 1204/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е спряно производството по делото. Счита, че не са налице основанията на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което моли определението да бъде отменено и делото върнато на въззивният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът [фирма] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е основателна.
С обжалваното определение апелативният съд е посочил, че предмет на делото е предявен от [фирма] иск срещу [фирма] за заплащане цената на доставена стока по фактура № 20281/30.03.2011 г., оспорен от ответника по съображения, че доставената стока е изцяло негодна, на което основание релевирал възражение по чл.90, ал.1 ГПК – купувачът отказвал да заплати цената на закупената стока докато продавачът не изпълни задължението си да му предаде тази стока. Посочено е освен това, че едновременно с правоотричащото си възражение, ответникът е предявил осъдителен иск против продавача и ищец по иска за осъждането му да достави стоката по същата фактура и по този (първоначално насрещен) иск е било образувано т.д.№ 407/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд. При така установените факти съдът приел, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, респ. основание за спиране на производството по висящото пред него дело, доколкото ако със сила на пресъдено нещо бъде установено, че при извършената доставка продавачът [фирма] не е доставил дължимата стока по процесната фактура № 20281/2011 г., то направеното от купувача „М. БГ Г.” възражение по чл.90, ал.1 ЗЗД би било основателно и обратното.
Определението е неправилно.
С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е предвидил възможността производството по делото да бъде спряно, в случай, че във същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на делото. Предпоставка за приложението на тази разпоредбата е наличието на връзка между делата, т. е. преюдициалност на едното дело спрямо другото и в случай че такава е налице, съдът спира обусловеното дело.
В конкретния случай такава връзка не е налице.
Настоящият състав намира, че правото на задържане по чл.90, ал.1 ЗЗД чрез възражение или насрещен иск може успешно да бъде упражнено от длъжника само във висящия процес, образуван по предявен срещу него иск на кредитора. Когато насрещният иск е разделен от първоначалния в отделно производство, ефектът от правото на задържане по чл.90, ал.1 ЗЗД за едновременното осъждане на длъжника и кредитора не може да настъпи и за съда, разглеждащ първоначалния иск липсва основание за произнасяне по възражението ответника – длъжник за неизпълнен договор. Това налага извод за отсъствието на преюдициалност между отделеното дело по насрещния иск и възражението по чл.90, ал.1 ЗЗД, релевирано по висящото пред апелативния съд производство по главния иск.
Не могат да бъдат споделени и съображенията на съда, че спорът, предмет на насрещния иск по т.д.№ 407/2012 г. на ПОС е преюдициален за изхода по настоящето дело, доколкото упражненото от купувача право по чл.195, ал.3, пр.2 ЗЗД да иска предаване на вещи без недостатъци не обосновава извод за недължимост на цената й, което налага да се приеме, че решението по предявения от купувача иск, предмет на т.д.№ 407/2012 г. на ПОС няма значение за правилното решаване на висящия пред апелативния съд спор за цената на доставената от продавача стока и в този смисъл не е обуславящо за неговия изход. Такава връзка би била налице само при предявен от купувача иск по чл.195, ал.2, пр.2 ЗЗД за намаляване на цената на доставената с недостатъци стока, какъвто не е разглеждания случай.
С оглед изложеното, постановения съдебен акт, с който е спряно производството по т.д.№ 1204/2013 г. по описа на Пловдивския апелативен съд следва да бъде отменен, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия,състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2364 от 02.12.2013 г. по т.д.№ 1204/2013 г. на Пловдивския апелативен съд за спиране на производството по същото дело.
ВРЪЩА делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: