О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.75
гр. София, .02.02..2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4145 по описа на Върховния касационен съд за 2008 година на ІV г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № І* от 20.06.2008 г. по гр. д. № 227/2008 год. Бургаският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение от 28.01.2008 год. по гр. д. № 79/2007 год. на А. районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за нищожност на покупко-продажба на имот, обективирана в нот. акт № 1/81 год.и вместо това е постановил друго, с което уважил същия.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ответниците М. А. Е. и Ф. Х. Е. , чрез пълномощника им адв. Вл. Т. , с оплаквания за неговата недопустимост и неправилност. Поддържат, че въззивният съд е следвало да констатира липсата на правен интерес от предявяване на иска за нищожност на договора, което се е налагало и поради влязлото в сила, като необжалвано решение на първоинстанционния съд в частта му, в която касаторите, ищци по насрещния иск за собственост на същия имот, са признати за собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Преди да се произнесе по същество по жалбата, Върховният касационен съд следва прецени дали са налице основанията за допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение, съгласно чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Предпоставките за това са в обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и той да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1 ГПК, както и решението да е по дело с обжалваем интерес до 1 000 лв.- чл. 280, ал. 2 ГПК. Наличието им следва да се обоснове от касаторите, които в приложеното изложение към касационната жалба поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Считат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос относно допустимостта на производството по иска за нищожност в противоречие на практиката, намерила израз в представените решения на ВКС и определение на Бургаския окръжен съд. Действително, въззивният съд в обжалваното решение е приел, че правният интерес на въззивниците да обжалват първоинстанционното решение само в частта по иска по чл. 26 ЗЗД произтича от отхвърлянето му, без да се произнесе по доводите на ответниците, сега касатори, за липсата на правен интерес за предявяването му поради липса на заявени от ищците по този иск претендирани права или твърдения за нарушени такива. Още повече, че решението на районния съд в частта му, с която е уважен предявения насрещен иск за собственост на същия имот на основание придобивна давност е влязло в сила, като необжалвано в тази му част от ответниците по него, първоначалните ищци, с което касаторите обосновават липсата на спор относно правото им на собственост върху имота.
Действително, в приложените съдебни решения на ВКС е посочено, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск, какъвто е този за обявяване нищожността на един договор. За наличието му съдът е длъжен да следи служебно, поради което и след като се е произнесъл по същество на спора, имплицитно съдът е приел искът за допустим, макар да не е изложил изрични съображения по този въпрос. Това обаче не е обусловило изхода на спора в обжалваното решение, за да се приеме, че представлява същественият процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие на практиката, или е решаван противоречиво от съдилищата, или ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да са налице основанията за допускане на касационното разглеждане. Оплакването на касаторите в случая представлява касационно основание по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което в настоящето производство не може да бъде обсъждано. За да уважи предявения иск, въззивният съд е приел, че продажбата с нот. акт № 1/81 год. е извършена без наличие на представителна власт на участвувалия в нея пълномощник на продавача, поради което и е нищожна. Позоваването на касаторите на противоречие на този извод с решението с № 1* от 6.12.2000 год. по гр. д. № 215/2000 год. на ІІ г. о. не сочи на твърдяното противоречиво произнасяне с оглед разгледания в това решение въпрос относно потвърждаването на правните действия, извършени от лице без представителна власт. В настоящия случай такава хипотеза не е налице. Поради това и доводът за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен, както и не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – касаторите не излагат съображения относно съществения въпрос, решаването на който от касационния съд ще бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а само цитират текста на закона. За да е налице това основание най-напред следва да бъде формулиран съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл, а това по изложените съображения не е посочения от касаторите в изложението им, тъй като не е обусловил решаването на спора, и да мотивират неговото значение съгласно т. 3 предвид липсата на съдебна практика или наличието на неправилна такава, както и необходимостта от тълкуване на правни норми с оглед правилното приложение на закона. Обосноваване и на това основание за допускане на касационното разглеждане на делото не е налице, поради което и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № І* от 20.06.2008 год. по гр. д. № 227/2008 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: