О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 751
гр. София, 30.11.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 629 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Р” А. в несъстоятелност, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Б срещу решение № 6 от 01.04.2009г. по гр. д. № 1241/2008г. на Апелативен съд Пловдив, с което е оставено в сила решение № 66/23.10.2008г. по гр. д. № 52/2007г. на Смолянски окръжен съд и „Р” А. в несъстоятелност, гр. С. е осъдено да заплати държавна такса в размер 14 381,20 лв. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от „Р” А. в несъстоятелност, гр. С. срещу „И” А. , гр. С. иск за признаване за установено, че не съществува задължение в размер 420 277.43 щатски долара, а задължението е в размер 420 277.43 български лева.
Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът „И” А. , гр. С. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че приложените решения на ВКС съдържат практика, неотносима към настоящия казус. Моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване, евентуално решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че с решение № 41/30.05.2006г. по т. дело № 104/2005г. на Смолянски окръжен съд ищецът „ тъкан” А. , гр. С. е обявен в несъстоятелност и е назначен синдик. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с молба вх. № 3728/07.07.2006г. ответникът в качеството му на кредитор е предявил вземане срещу несъстоятелния длъжник в размер 420 277.43 лв., произхождащо от договор за кредит, обезпечен със залог на цялото предприятие, и че на 31.07.2006г. синдикът е изготвил списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията и датата на предявяването, като под № 1 в него е вписан като кредитор „И” А. с вземане общо в размер 420 277,43, прозхождащо от договор за кредит, без да е посочен видът на паричната единица. Въззивният съд е установил, че списъкът е постъпил в съда на 02.08.2006г., а с молба вх. № 4927/03.10.2006г. банката е уведомила съда по несъстоятелността, че в първоначалната молба за предявяване на вземането е допусната техническа грешка, като е посочен номинала на вземането в лева, вместо в щатски долари. С определение № 40/21.04.2007г. по т. дело № 104/2005г. съдът по несъстоятелността на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ е одобрил изготвения от синдика списък на приети вземания на кредиторите, като е променил същия по отношение на „И” А. , гр. С., посочвайки, че вземането е в щатски долари, а не в български лева. Апелативен съд Пловдив е приел, че поради непосочване на вида на валутата в изготвения от синдика списък на приетите вземания и изхождайки от доказателствата, приложени относно произхода на вземането, съдът по несъстоятелността само е уточнил, че се касае за същия номинал на вземането, но в щатски долари. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че не се касае за поправка на явна фактическа грешка.
Обсъждайки събраните по делото доказателства, решаващият съдебен състав е установил, че вземането произтича от договор за кредит, сключен между „И” А. , гр. С. и „Р” А. , гр. С. за отпускане на сума от 980 000 лв. за оборотни средства, изменен на 22.10.2002г. относно размера на кредита – 497 000 щ. д., и че неиздължената част възлиза на 420 277.43 щ. д. Въззивният съд е приел от една страна, че вземането било своевременно предявено, прието и включено в изготвения от синдика списък на кредиторите с приети вземания по чл. 689 ТЗ, но не е посочен видът на националната валута, а само номинала на вземането, и от друга, че ищецът не е установил несъществуване на задължението му към банката – кредитор, поради което е направил извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаване на възникналия между страните спор, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Касаторът не е посочил кои според него са материалноправните и процесуалноправни въпроси, от които зависи изходът на спора и които се решени в противоречие с практиката на ВКС. От изложените в касационната жалба оплаквания, данните по делото и въззивното решение може да се изведе материалноправният въпрос, който е от значение за изхода на спора: допустимо ли е съдът по несъстоятелността да уточни валутата на размера на приетото вземане, ако синдикът е приел вземането по номинал без да посочи вида на паричната единица.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Така формулираният правен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Съдът по несъстоятелността, одобрявайки списъка на приетите вземания, проверява размера на вземането и вида на валутата и е допустимо да уточни вида на паричната единица, ако синдикът не е го е посочил. Позоваването на решение № 662/02.11.2005г. по т. дело № 110/2005г., ВКС, І т. о., решение № 445/02.06.2003г. по гр. д. № 2471/2002г., ВКС, V гр. отд., решение от 16.01.2006г. по гр. д. № 171/2005г., ВКС, ТК, ІІ т. о. и определение № 361/25.05.2005г. по т. дело № 686/2004г., ВКС, І т. о. е неоснователно, тъй като посочените съдебни актове не третират правния въпрос от значение за настоящия спор, а се отнасят до наличието на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ като предпоставка за допустимост на установителния иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за настоящото производство в размер 185 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 01.04.2009г. по гр. д. № 1241/2008г. на Апелативен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Р” А. в несъстоятелност, гр. С., ул. „Н” № 2 да заплати на „И” А. , гр. С., бул. „Т” № 8* на основание чл. 78 ГПК сумата 185 лв. /сто осемдесет и пет лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.