4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 25.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Капка юстиниянова
Членове: любка богданова
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 2739 описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. О., срещу въззивно решение № 31 от 7.01.2015 г. по гр.д. № 3140/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 3084 от 18.07.2014 г. по гр.д. № 1769/2013 г. на Пловдивски районен съд са уважени предявените от Ц. К. П. и М. Р. М. срещу [фирма], [населено място] искове, като дружеството е осъдено да заплати обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на по 15 000 лв. на всеки един.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, и се решават противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са обусловили решаващите изводи на съда, за да постанови обжалваното решение, свързани с приложението на чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Поставените въпроси са: носи ли издател на печатно произведение отговорност по чл.49 ЗЗД, когато част от сочените в исковата молба деяния не съставляват деликт по см. на чл.45 ЗЗД; за съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Ответниците Ц. К. П. и М. Р. М. не са изразили становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
При проверка допустимостта на касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд и уважи исковете с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, като присъди на ответниците по касационната жалба обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на по 15 000 лв., Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на посочените правни норми. Изложил е съображения, че съдържащите се в публикуваната статия в бр.19 от 6-12 май 2013 г., във вестник „Папарак” изявления представляват обидни и клеветнически твърдения, написаното е опозоряващо и злепоставящо, и с него е нарушен общия дълг да не се увреждат морални интереси на други лица. Истинността на същите не е установена от жалбоподателя, при негова доказателствена тежест съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК. Приел е за установено настъпването на вреди от противоправното деяние и причинно следствена връзка между деянието и вредите. Размера на обезщетението за претърпяните вреди съдът е определил съобразявайки принципа на справедливост въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. На база събраните по делото доказателства относно това, как изнесеното в статията се е отразило на двамата ответници, предвид особено личния характер на темата на статията засягаща връзката между двамата ответници, навлизането в тяхната лична сфера, като с това са засегнати правото на личен живот, честта, достойнството и доброто им име в обществото, че всичко това е станало известно на широк кръг лица, сред които близки и роднини, което се е отразило на личностния и професионален имидж, съдът е приел, че сумата от по 15 000 лв. на всеки един от справедливо ще обезщети претърпяните морални вреди.
По поставения въпрос носи ли издател на печатно произведение отговорност по чл.49 ЗЗД, когато част от сочените в исковата молба деяния не съставляват деликт по см. на чл.45 ЗЗД не е налице основанието на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е относим към елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че са налице всички елементи необходими за възникване отговорността по посочената правна норма и пораждащи правото на вземане за обезщетение за причинените вреди. Този извод съдът е основал на събраните по делото доказателства за наличие на противоправно деяние и причинно следствена връзка между него и претърпяните вреди. Приетото от съда, че наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.49 ЗЗД води до ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на жалбоподателя за причинените вреди не е в противоречие с приетото в установената съдебна практика. Обосноваността на изводите му е относима към правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По въпроса за съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за претърпяни неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая даденото от въззивният съд разрешение на този въпрос не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.Въззивният съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК. С оглед различието във фактите и обстоятелствата по всяко едно от делата определените размери на обезщетенията по посочените съдебни решения не могат да бъдат критерий за определяне обезщетението по настоящото дело.
Предвид изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 31 от 7.01.2015 г. по гр.д. № 3140/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :