О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 03.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 876/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. С. чрез представител по пълномощие ст. юрисконсулт Р. Р. против въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 73/5.03.2009 г. по гр. д. № 77/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Сливенски районен съд № 1142/1.12.2008 г. по гр. д. № 3348/2008 г., с което са уважени предявените от П. И. И. ЕГН ********** от гр. С. против О. С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Касаторът счита, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно прилагане на материалния закон-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
По допустимостта на касационното обжалване твърди, че уволнението е признато за незаконно в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Р. № 469/18.05.2004 г. по гр. д. № 1434/02 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1002/18.05.2000 г. по гр. д. № 2000/99 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 77/22.02.1995 г. по гр. д. № 1062/94 г., ВС, ІІІ г. о.; Р. № 400/11.05.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г., ВКС, ІІІ г.о. Счита, че след като спорът е решен в противоречие с цитираната практика е налице и второ основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката”. Относно присъденото обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ счита, че е налице основание за допустимост на обжалването пред ВКС с оглед точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката, тъй като в разпоредбата не е коментирана хипотеза за претендиране обезщетение за времето, през което не е получавано обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение. Цитираните по-горе решения на ВС и ВКС са представени.
Ответницата по касация П. И. И. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да признае за незаконно уволнението на ответник по касация П. И. И. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ вр. влязло в сила решение № 205/5.06.2008 г. на ОбС-Сливен за одобряване нова структура и численост на Общинска администрация-Сливен с посочен в мотивировъчната част мотив на уволнението: „лицето не притежава необходимото образование за изпълняваната работа” въззивният съд е съобразил, че в случая не е бил налице фактическия състав на приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение с П. И. И. по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, а всъщност е бил осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ-„съкращаване на щата”, което е извършено в резултат на приетата от компетентния орган ОбС-Сливен нова структура на общинската администрация, в която заеманата от П. И. И. по трудово правоотношение длъжност „младши специалист” към Дирекция „М”, отдел „П” с изискване за образователен ценз–завършено средно образование е премахната, а на нейно място в новата структура е предвидена друга длъжността „младши инспектор” към Дирекция „Бюджет и финанси”, отдел „Събиране и контрол на местни данъци и такси”, за която е предвидено изискване за образователен ценз – завършено висше образование „магистър”, което изискване не би могло да бъде предявено по отношение на заеманата от И. длъжност.
Основания за допустимост на касационното обжалване в случая не са налице.
Преди всичко липсва в изложението формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос съгласно императивното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На второ място, не е налице основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е решил спора между страните в съответствие с практиката на ВКС в Р. № 400/11.05.2001 г. по гр. д. № 1415/2000 г., ВКС, ІІІ г. о., а останалите съдебни решения на ВКС, на които касаторът се е позовал са в хипотеза на съкращаване на щата в резултат на трансформация на длъжности. Тази хипотеза не е налице в конкретния случай, поради което тези решения, на които касаторът се е позовал не са относими към конкретния случай.
На трето място, основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено, но липсва каквато и да било аргументация за обосноваването му, поради което не се поставя на обсъждане.
Искът за обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е акцесорен по отношение на главния иск относно законността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. При липса на основание за допускане на касационно обжалване по отношение на главния иск изложението относно акцесорния иск не се поставя на обсъждане.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенски окръжен съд, гражданско отделение № 73/5.03.2009 г. по гр. д. № 77/2009 г. по касационна жалба от О. С. чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Р. Р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: