О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 19.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 10.12. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 850/2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по повод подадени касационни жалби от кредиторите “К”О. г. Д., М. о. с. вх. №5644 от 14.07.2009 год. и от Т. ф. ц. “А” О. , г. Н., Р. о. , чрез управителя И. К. с адрес пл.”М” №1, ет.9, с вх. №5643 от 14.07.2009 год.,двата на Софийския апелативен съд, против решение №767 от 24.06.2009 год. по т.д. №604/2009 год. на Софийския апелативен съд, Т. О., с което е отменено решение №1732 от 28.11.2008 год. по т.д. №728/2008 год. на В. окръжен съд, с което са били уважени молбите за откриване производството по несъстоятелност/ОПН/ на първоначалния кредитор-касатор в настоящето производство- “К”О. г. Д., М. о. и на присъединилия се кредитор- Т. ф. ц. “А” О. , г. Н., Р. о. , също касатор в настоящето производство, по отношение на длъжника “М” ЕО. , г. К. и на основание чл.630, ал.1 ТЗ е била обявена неговата неплатежоспособност, определена е началната й дата, назначен е временен синдик, наложени са обезпечителни мерки- възбрана върху недвижими имоти на длъжника и запор върху негови движими вещи. С обжалваното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение, молбите за откриване производството по несъстоятелността и на двамата кредитори са отхвърлени.
Молителят “К” О. , г. Д., М. о. основава своето вземане на договор за цесия с “Р” О. , г. С. по силата на която е придобил вземането на цедента “Р” О. , г. С. към длъжника “М” ЕООД. Софийският апелативен съд е приел, че договорът за цесия не е търговска сделка, поради което трябва да се изследва търговския характер на сделките, от които произтича цедираното от “Р” О. г. С. на “К” О. вземане. Съобразно твърденията на молителя “К” О. съдът е счел, че цедираното вземане произтича от сключения между “Р” О. и длъжника “М” ЕО. договор за доставка на скрап, а между молителя “К” О. и “Р” О. е бил сключен договор за агенство, като облигационната връзка, породена от него, е уподобена от съда като такава, произтичаща от договор за поръчка. Софийският апелативен съд е стигнал до извода, че молителят “К” О. не е доказал съществуването на договорна връзка между него и длъжника “М” ЕООД.
По отношение на другия присъединил се кредитор- Т. ц. “А” О. , Н. , Р. о. , въззивния съд е приел, че вземанията му към ответника “М” ЕО. по договора за доставка на двигатели не са станали изискуеми. Доставката е следвало да се прави въз основа на писмена заявка от купувача- ответник, а такава не е представена. По отношение на договора за доставка на скрап е прието, че той е изпълнен частично, а срокът му за действие продължава до пълното изпълнение на задълженията по него, поради което липсват данни този договор да е преустановил своето действие предсрочно.
Касационните жалби следва да се приеме, че са подадени в срока по чл.633, ал.2 ТЗ, тъй като по делото не са изпращани по реда на ГПК съобщенията до страните, поради което седмодневният срок за обжалване, който започва да тече от получаването им, не е изтекъл. Изхождат от страни, активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.613а, ал.1 ТЗ/, поради което са процесуално допустими.
І. По касационната жалба на “К”О. г. Д., М. о.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Подържа, че молбата за ОПН е отхвърлена в противоречие на закона-чл.608, ал.1 ТЗ, тъй като сключените между страните сделки са търговски, имат за предмет изискуеми парични вземания, поради което са налице материалноправните предпоставки за ОПН. Твърди, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не са обсъдени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност, както и доводите и възраженията на страните.
Подържа основания за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като твърди, че ”Произнасянето на въззивния съд, че не са налице основанията за ОПН представлява съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК към касационната жалба отново развива доводи за неправилност на обжалваното решение и подържа наличие на противоречива съдебна практика, изразяваща се в двете противоречиви решения по настоящето дело, постановени от В. окръжен съд и Софийският апелативен съд. В подкрепа на доводите си представя Решение №156 от 10.02.2003 год. по гр.д. №1938/2002 год. на V Г. О.
От ответника “М”ЕО. е постъпил отговор по касационната жалба, неподписан, в който я оспорва.
Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
С нормата на чл.280, ал.1 ГПК/ДВ, бр.59 от 20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год./ е въведен принципът на факултативното касационно обжалване. Съобразно него, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд следва да се произнесе дали са налице изчерпателно посочените от законодателя основания за допускането й до касационен контрол при това основанията за селекция са различни от основанията за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Касаторът “К”О. г. Д., М. о. не е изложил и мотивирал общото основание за допускане на касационно обжалване, а именно разрешаване на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по дело. Тези въпроси са винаги конкретни, включени в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на молбата за откриване производството по несъстоятелност и са обусловили правните изводи на съда. Възпроизвеждането само на правните норми, съдържащи посочените от законодателя основания за ОПН, както и на окончателното произнасяне на съда за липса на такива, не представлява излагане на основанията за допускане на касационно обжалване.
С въведената факултативност на касационното обжалване не се изключва принципът на диспозитивното начало, съобразно който касаторът определя кръга на касационната проверка- чл.290, ал.2 ГПК. Изискването за точно и мотивирано изложение на касационните основания/чл.284, ал.1 ГПК/, следва да се прилага и при изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, съдържащи се съобразно чл.284, ал.3 ГПК в приложението към жалбата.
Позоваването на основанията за неправилност на въззивното решение не представлява посочване на основанията за допускане до касационно обжалване. Касационият съд може да се произнесе по твърдените нарушения на материалния и процесуален закон едва в стадия на разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касационно разглеждане. Липсата на формулираното общо основание за допускане на касационно обжалване, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, защото това прави невъзможна проверката на съда и за наличието на допълнителните, посочени от законодателя в чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, основания за селектиране на касационната жалба. Те представляват различни проявления на основното основание за касационно обжалване- разрешен конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, поради което без неговото посочване, не може да се провери дали той е разрешен в противоречие със съдебната практика, включително и със задължителната такава на ВКС, както и дали е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Не представлява допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за противоречива съдебна практика различното разрешаване на спора в двете съдебни инстанции. Противоречива съдебна практика се доказва само с влезли в сила съдебни решения, а не с формирането й по реда на инстанционния контрол. Представеното решение №156 от 10.02.2003 год. по гр.д. №1938/2002 год. на V Г. О. не доказва и постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. В това решение е застъпено становището, че една от предпоставките за ОПН е наличието на изискуемо и установено по основание парично задължение, а в случая молбата с правно основание чл.625 ТЗ е отхвърлена, поради липса на друга предпоставка-паричното задължение да произхожда от търговска сделка.
ІІ. По касационната жалба на Т. ф. ц. “А” О. , г. Н., Р. о.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- не обсъждане на направените доводи и събраните доказателства по делото. Подържа и нарушение на материалния закон- чл.1 във вр. с чл.286 ТЗ, защото сключената между него и ответника “М” ЕО. г. Л. договор за доставка на двигатели е търговска сделка. Срокът му е едногодишен, поради което направения от съда правен за липса на изискуемост на вземането е в противоречие с волята на страните. Подържа, че е нарушен принципът на концентрационното начало в първата инстанция и преклузията на правата във въззивната. Софийският апелативен съд в нарушение на чл.607а и чл.608 ТЗ е приел, че не са налице основанията за ОПН.
В изложението си към касационната жалба подържа основания за допускането й до касационен контрол- тези по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Като съществен материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, преди обявяване на нормата за противоконституционна относно думата “съществен” с решение №4 на КС от 2009 год., ДВ бр.47 от 2009 год., сочи неправилно приетото действие на договора за скраб, който е с едногодишен срок, неправилно приетото частично изпълнение по този договор, както и че вземането на касатора не е трансформирано в парично такова, с което съдът е нарушил основен принцип по тълкуване на договорите. Подържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, като в подкрепа на довода си е представил решение №1070 от 01.07.1999 год. по гр.д. №220/1999 год. на ВКС, V Г. О. Решение №1884 от 10.12.1998 год. по гр.д. №1581/1998 год. на ВКС, Решение №549 от 27.10.2008 год. по т.д. №239/2008 год. на ВКС, І Т. О., решение №64 от 21.02.1996 год. по гр.д. №888/1995 год. на ВКС, 5 чл.състав, решение №216 от 15.02.1996 год. по гр.д. №2965/1994 год. на ВКС, V Г. О.
От ответника “М”ЕО. е постъпил отговор по касационната жалба, неподписан, в който я оспорва.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на делото. Изложеното по-горе при жалбата на “К” О. за същността и значението на тази обща, водеща предпоставка за допускане на касационно обжалване, се отнася и за тази жалба. Касаторът Т. ф. ц. “А” О. не е изпълнил задължението си за точно и мотивирано изложение на общото основание за достъп до касационно обжалване/ арг. от чл.284,ал.3, т.1 във вр. с ал.1, т.3 ГПК. Позоваването на неправилно тълкуване от съда на договора за скраб, не представлява формулиране на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Изложеното от касатора несъгласие с тълкуване на договора представлява основание за евентуална неправилност на решението/ нарушение на чл.20 ЗЗД/, по която съдът може да се произнесе едва във фазата по разглеждане на касационната жалба по същество. Договорите имат сила на закон, но само за техните конкретни адресати/ арг. от чл.20а ЗЗД/. Нормите, съдържащи се в тях нямат неопределен брой адресати, поради което и тълкуването на сделките и на това основание не може да бъде от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Префразирането в настоящия процес на основанията за касационно обжалване не представлява формулиране на основанията за допускане на касационно обжалване. Липсата на точно и мотивирано изложение на правния въпрос от значение за изхода на делото, е достатъчно основание за отказ на достъп до касационно обжалване. В случая не са налице и допълнителните основания за допускане на касационно обжалване- тези кавлифицирани от касатора по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Представените от него съдебни решения не доказват постановяване на обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС. Всичките те съдържат произнасяне на съда по понятието “търговска сделка”, по необходимостта от установяване на предпоставките и основанията за ОПН, включително и тази за наличие на изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка. В случая въззивният съд е отхвърлил молбата за ОПН, именно поради липса на една от тези предпоставки- липса на изискуемо парично вземане. Дали то е станало изискуемо или не, е резултат от възприемане на конкретната фактическа обстановка и правилното приложение на закона, поради което тези действия на съда представляват основание за евентуална неправилност на обжалваното решение, но не и за селектиране на касационната жалба.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №767 от 24.06.2009 год. по т.д. №604/2009 год. на Софийския апелативен съд, Т. О.
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: