О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 10 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в закрито заседание на девети октомври..………………..през две хиляди и осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА частно наказателно дело № 202 по описа за 2008 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ВКС е по реда на чл. 43 т. 2 от НПК.
С разпореждане от 07.04.2008 г. съдията-докладчик по НОХД № 821/2008 г. по описа на СГС, НО, 21 състав, е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС за определяне на компетентен съд, който да разгледа внесеното от СГП обвинение срещу Е. И. Х. – окръжен прокурор на гр. Р., за престъпления по чл. 288, вр. чл. 26 от НК и по чл. 282 ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК. За да стори това е приел, че с оглед отмяната на алинеи 2 до 4 на чл. 132 от Конституцията на РБ (ДВ., бр. 12/2007 г.), както и предвид изменението на чл. 194 ал. 1, т. 2 от НПК (ДВ., бр. 109/2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) магистратите, в която категория попада и Х. като окръжен прокурор, не са “лица с имунитет”. Затова в случая не е приложима разпоредбата на чл. 35 ал. 3 от НПК, възлагаща на СГС специалната компетентност да разгледа делото, като съответно за подсъдността поначало е релевантно правилото на чл. 36 ал. 1 от НПК, определящо като компетентен Разградския окръжен съд. Доколкото обаче подсъдимата е работила дълги години като окръжен прокурор на Разград, то ВКС следва да определи друг съд, близък до Разградския при съобразяване на обстоятелството, че всичките 42 бр. свидетели живеят в този район. В разпореждането е заявено още, че в СГС съществува противоречива практика относно приложението на чл. 35 ал. 3 от НПК в случаите на обвинения срещу магистрати, поради което и е желателно ВКС да вземе принципно становище.
В писменото си становище представителят на ВКП изразява позицията, че на настоящия етап липсва спор за подсъдност и образуваното дело пред ВКС следва да се прекрати. Споделя разбирането, че магистратите не са лица с имунитет, поради което и делото поначало е било подсъдно на Разградския окръжен съд, на който компетентен съд СГС е следвало да го изпрати, а след това да се преценява дали са налице условията по чл. 43, т. 2 от НПК.
ВКС, след като обсъди становищата на страните и провери материалите по делото, намери следното:
Съгласно изменението на чл. 132 от Конституцията на РБ (ДВ., бр. 12/2007 г.) от текста, който се е състоял от 4 алинеи, са отпаднали ал. 2 до 4, като е запазена ал. 1 в редакцията й в ДВ., бр. 85/2003 г. В нея е отразено, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Отменените алинеи са визирали забрана за повдигане на обвинение в случаите по ал. 1 (ал. 2) и за задържане, освен за тежко престъпление (ал. 3), която е могла да отпадне единствено въз основа на разрешение на Висшия съдебен съвет, дадено при конкретни условия и ред (ал. 4).
Конституционният съд на РБ е имал повод да изрази становище[1], че имунитетът, установен в нормите на Конституцията само за определени лица, между които и за съдии, прокурори и следователи съгласно текста на чл. 132, представлява съвкупност от права, изразяваща се главно в тяхната наказателна неотговорност и наказателната неприкосновеност. Между тези две понятия съществува различие. Наказателната неотговорност включва забрана за търсене на наказателна отговорност от тези лица за техните действия и актове при и по повод изпълнение на функциите им, което често се определя като функционален имунитет. Неговото действие не е ограничено по място или време и е валидно както през периода на изпълнение на функциите им като магистрати, така и след прекратяването им. Същевременно, наказателната неприкосновеност представлява забрана за задържане и възбуждане на наказателно преследване, като в този смисъл има процесуален характер. Тя е винаги срочна – действа само по време на изпълнение на съответната служба, както и поначало може да бъде преодоляна въз основа на дадено разрешение от компетентен орган, какъвто е бил Висшия съдебен съвет съобразно отменените алинеи 2-4 на чл. 123 от Конституцията. В този случай под снемане на имунитета се е разбирало снемане на наказателната неприкосновеност и респективно даване на съгласие за образуване и провеждане на наказателно производство.
Разглеждайки на тази принципна основа промените в текста на чл. 123 от Конституцията и последвалите изменения в НПК, ВКС намира, че съдиите, прокурорите и следователите са лица с имунитет в контекста на чл. 35 ал. 3 от НПК. Без каквото и да е съмнение е, че те разполагат с имунитет в аспекта му за наказателна неотговорност, макар това да е сведено единствено до случаите, свързани с изпълнение на служебните им действия и при постановяване на актовете им и то доколкото по този повод не са извършили престъпление от общ характер. Въпросът обаче дали те са сторили това с оглед повдигнато им обвинение очевидно подлежи на разрешаване в един съдебен процес, чиято подсъдност няма никакви причини да се отклонява от правилото по чл. 35 ал. 3 от НПК, възлагащо компетентност на СГС. В този аспект, независимо, че те вече не се ползват с наказателна неприкосновеност, тъй като спрямо тях е възможно повдигане на обвинение и задържане без за това да се изисква разрешение от Висшия съдебен съвет (при това не само за деяния извън службата им, но и с оглед на нея, когато става въпрос за престъпление от общ характер), то с оглед принципното им качество на лица с имунитет, делата срещу тях са подсъдни на СГС като първа инстанция.
Това разбиране не се променя поради факта, че се наблюдава несъответствие между изменената разпоредба на чл. 194 ал. 1, т. 2 от НПК, касаеща компетентност на следователите да разследват престъпления, извършени от лица с имунитет, след което е добавено съдии, прокурори и следователи и липсата на промяна в такъв смисъл в чл. 35 ал. 3 от НПК. Последната норма не прави различие между горепосочените аспекти на имунитета, нито се изисква от съда да прави преценка дали конкретното обвинение касае случай, за който не е приложима наказателна неотговорност съгласно чл. 123 ал. 1 от Конституцията, след като поначало магистратите вече не се ползват с наказателна неприкосновеност, респ. спрямо тях може да се повдига обвинение и да бъдат задържани по повод извършено престъпление от общ характер. Достатъчно за определяне на подсъдността по чл. 35 ал. 3 от НПК е това, че с оглед изпълняваната служба на тях им е признат конституционен имунитет в същинския му смисъл на наказателна неотговорност, поради което и те се включват в категорията “лица с имунитет”. По тези причини на Софийски градски съд като първа инстанция са подсъдни всички дела от общ характер, извършени от съдии, прокурори и следователи. Обратното становище би означавало за всеки конкретен случай съдията-докладчик да преценява естеството на обвиненията и съотносимостта им към разпоредбата на чл. 123 от Конституцията, което би довело до сериозни различия при определяне на компетентния съд съобразно правилата за родова и местна подсъдност, а също и до неоправдано забавяне на производствата с оглед възможни отводи поради служебното качество на подсъдимите и като цяло формиране на разнородна практика. Всичко това оправдава разума на даденото в чл. 35 ал. 3 разрешение делата срещу магистрати, които се ползват с конституционен имунитет, да бъдат разглеждани от Софийски градски съд на първа инстанция, което по същината си е и една процесуална гаранция за защита, съобразена с изпълняваната дейност и осигуряваща еднакво и безпристрастно третиране на подобни случаи в разумен срок в съответствие с изискванията за справедливост на процеса.
Предвид гореизложеното ВКС намира, че липсва основание за промяна на подсъдността и обвинението срещу Х. следва да бъде разгледано от СГС, на който компетентен съд делото да бъде съответно върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Обвинението срещу Е. И. Х. за престъпления по чл. 288, вр. чл. 26 от НК и по чл. 282 ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1 от НК ДА СЕ РАЗГЛЕДА от Софийски градски съд, на който ВРЪЩА прекратеното НОХД № 821/2008 г. за ново образуване и продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
[1] Вж. Решение № 10/27.07.1992 г. по к. д. № 13/1992 г., Решение № 12/22.05.2001 г. по к. д. № 12/2001 г.