О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
гр. София, 24.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 1106 по описа за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. М. Н., чрез адв. Н. М., против определение № 24293 от 28.11.2014 год. по ч. гр. д. № 10085/2014 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 10.01.2014 год. по гр. д. № 34008/2013 год. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение по съображенията в жалбата, към която е приложено и изложение на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Иска прогласяване нищожността на обжалваното определение, респ. неговата отмяна и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска, с присъждане на направените разноски. С оглед изложени съображения за допуснати нарушения на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на разпоредби на КЗПЧОС жалбоподателят иска спиране на производството, като се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по тълкуване на чл. 47 от Хартата за основните права в ЕС по въпросите, подробно изложени в особено искане.
Жалбоподателят поддържа и искане за разглеждане на частната жалба в открито заседание и събиране на доказателства.
Ответниците по частната жалба Г. П. К. и адв. В. А. В. в лично качество и като пълномощник на първия, оспорват допустимостта и основателността на подадената частна касационна жалба.
Същите съображения поддържа и ответникът А. П. К., чрез адв. Н. В. в представения писмен отговор.
При проверка допустимостта на настоящето касационно производство, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. намира следното:
Въззивното определение е постановено по иск за парично вземане в размер на 2 000 лв., предявен от Н. Н. като частичен такъв от пълния размер на твърдените да са му причинени от ответниците вреди в размер на 900 000 лв. Производството е прекратено поради наличието на висящи други две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, образувани преди настоящето, поради което и последното е недопустимо. Прието е за неотносимо обстоятелството, че предмет на отделните дела е част от вземането.
С оглед на горното следва, че касационният съд е сезиран с частна касационна жалба против въззивно определение по дело с цена на иска до 5 000 лв. – частичният иск е самостоятелен иск за такъв размер на претендираното парично вземане, какъвто е посочен от ищеца и за който същият търси защита. При преценката на допустимостта на касационното обжалване е меродавна цената на частичния иск, а не пълния размер на паричното вземане, каквото е и даденото в т. 1 на ТР № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС разрешение.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени определенията по тези дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай решението по частичния иск за парично вземане в размер на 2 000 лв. не би подлежало на касационно обжалване, поради което и определението за прекратяване на производството по него на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е изключено от касационен контрол. С оглед на това подадената частна касационна жалба против въззивното определение, неподлежащо на касационно обжалване поради цената на иска под 5 000 лв., е недопустима и следва да се остави без разглеждане, без съдът да се произнася по останалите искания на жалбоподателя.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, както следва – на Г. П. К. сумата от 800 лв., а на А. П. К. – 160 лв.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. М. Н. от [населено място], чрез адв. Н. М., частна касационна жалба против въззивното определение с № 24293 от 28.11.2014 год. по ч. гр. д. № 10085/2014 год. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1106/2015 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда Н. М. Н. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. П. К. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 13 направените по делото разноски в размер на 800 лв., а на А. П. К. от [населено място], кв. В., [улица], ап. 26 – такива в размер на 160 лв.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: