2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 76
С., 30.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 32/ 2013 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 259 от 09.11.2012 г. по т.д. № 759/ 2012 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, касационната му жалба срещу Решение № 2563 от 11.04.2012 г. по гр.д.№17058/2012 г. на СГС. Жалбоподателят излага, че неправилно ВКС е приложил чл. 280 ал. 2 ГПК, като правоотношенията между страните не следва да се определят по чл. 365 ГПК – отпускането на финансова помощ не е търговска сделка и не може да се вмести в чл. 286 и сл., вр. чл. 1 ТЗ, а и ответникът по делото не е търговец по смисъла на ТЗ. Сочи, че производството по делото се е развило не по реда на чл. 365 и сл. ГПК, а по общия ред, и иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу посоченото въззивно решение, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК. Изложени са съображения, че делото е търговско с оглед предмета на договора за отпускане на парична помощ – външни действия на ЕО BG2004/016-711.11.04 E./G/GSС-1-040 от 30.11.2006 г., чието частично неизпълнение е предмет на иска, като отпуснатото финансиране и доставка на индустриални машини и сертифициране по ISO, са предназначени да подпомагат извършваната от [фирма] – [населено място] търговска дейност по см. на чл. 1 ал. 1 т. 2 ТЗ – производство на стоки с цел продажба, съобразно заявения от него предмет на дейност. Съдът е заключил, че [фирма] има качество на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т. 1 ТЗ, затова на основание чл. 287 ГПК разпоредбите на търговските сделки са приложими и за двете страни по делото.
Обжалваното определение е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което е разгледан иск за неизпълнение на договор за отпускане на парична помощ за сертифициране по ISO и закупуване на технологично оборудване за [фирма] във връзка с извършваната търговска дейност -производство на стоки с цел продажба (в това число шивашка продукция) и едната от страните по делото – [фирма] – е търговец – чл. 1 ал. 2 т. 1 ТЗ. Цената на иска е 10 000 лв. и съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, на каквото обжалване подлежи въззивно решение, постановено по иск с цена, която да не е “до 10 000 лв.”, което най -малко е 10 000.01 лв. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че делото не е търговско, защото производството не се е развило по реда на чл. 365 и сл. ГПК. По реда на глава 32 от ГПК ”Производство по търговски спорове” се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция искове с цена над 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 ГПК), каквато цена няма предявеният по делото иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 259 от 09.11.2012 г. по т.д. № 759/ 2012 г. на ВКС, ТК, І отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: