О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 768,
гр.София ,19.09.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 332/2012 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. Б. Р. е подал касационна жалба срещу решение № 203 от 6.02.2012 г. по гр.д. № 2838 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд , Гражданско отделение , в частта с която е оставено в сила решение от 25.07.2011 г., по гр. д. № 3841 от 2011 г. по описа на Районен съд, [населено място], 10 състав и М. Б. Р. е осъден да премахне на основание чл. 109 от ЗС построени от него в съсобствения при равни дялове с Ф. Е. С. У….. – …, кв. … по плана на [населено място] постройки защото са незаконни и пречат на С. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху ? ид.ч. от дворното място и жилищната й сграда. По отношение отхвърлителната част на решението не е подадена жалба и то е влязло в сила.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , необоснованост , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение М. Б. Р. се позовава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като поставя за касационно обсъждане въпроса: как следва да бъдат решавани спорове с правно основание чл.109 , ал.1 ЗС ако фактически е реализирана незаконна сграда – пристройка или надстройка и на място не може да се разграничи границата между двете части. Вторият въпрос е критерият по който следва да се ценят свидетелските показания. В изложението се навеждат и оплаквания за неправилност на решението, които не са в приложното поле на основанията при които е допустимо касационно разглеждане на решението.
Ответницата Ф. Е. С. не е депозирала отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. Б. Р. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като по поставените два въпроса съществува трайна съдебна практика и не се налага нейното усъвършенстване, уеднаквяване или промяна.
Пловдивския окръжен съд е потвърдил частично първостепенното решение , като е уважил предявеният от Ф. Е. С. негаторен иск и е осъдил М. Б. Р. да премахне незаконното застрояване в съсобственият им при равни дялове недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 700 кв.м., регулиран в У…. – …., кв. … по плана на [населено място], ведно с изградената в него двуетажна жилищна сграда и други постройки. Ползването на мястото е разпределено с решение по гр.д. № 3949 от 2006 г. на Пловдивския районен съд. Пловдивския окръжен съд е постановил премахване на жилищната сграда, изпълнена като пристройка към съществуващата и съсобствена на страните жилищна сграда, навес, ведно с изграденото в него барбекю и стопанска постройка с три отделения , като е отхвърлил иска за останалите сгради, изградени в частта, която е предоставена за ползване на касатора. При изграждането на фактическата обстановка съдът се е облегнал на показанията на свидетелите и ги е съпоставил с представените заключения на вещите лица, като е съобразил съществуващата трайна практика за оценка на гласните доказателства съобразно изискването на чл.172 ГПК. По въпроса за възможността собственика да се противопостави на незаконното строителство по реда на чл.109 ЗС съществува трайна съдебна практика , която е отразена в решения по чл.290 ГПК. Съществени за спора са материалноправните въпроси дали изградените постройки , в частта, отредена за ползване от ответника пречат на ищцата – ответник по касация да ползва своята част от имота, включително и жилището си по начина, желан от нея и дали ответникът- касатор поддържа това противоправно състояние. В съдебното решение е отговорено на тях в съответствие с трайната съдебна практика. В случая основното е че тези постройки , включително жилищната сграда, която е формирана от пристройка и инкорпорирана в нея стара жилищна сграда ограничават противоправно ,тъй като са незаконни правото на собственост на ищцата в параметрите посочени от въззивното решение.,
В. съд е уважил частично негаторния иск , съобразявайки се с данните по делото и постановеният съдебен акт е обоснован и съответен на приложимата материално правна норма.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая настоящия състав намира, че по поставените въпроси не съществува противоречиво произнасяне на съдилищата, поради което приема ,че по тях не следва да се допусне касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 203 от 6.02.2012 г. по гр.д. № 2838 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд , Гражданско отделение по касационната жалба на М. Б. Р. при условията на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: