2
определение по гр.д.№ 939 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
[населено място], 12, 02. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 939 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. и Б. Д. А. срещу решение № 1326 от 16.07.2012 г. по в.гр.д.№ 1085 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V състав, с което е отменено решение № 112 от 24.02.2012 г. по гр.д.№ 756 от 2011 г. на Асеновградския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Е. П. Г. срещу касаторите иск по чл.109 от ЗС за премахване на незаконно изградени постройки в съсобствения на страните имот- парцел … в кв… по регулационния план на [населено място], представляващ сега ПИ № …. по кадастралната карта на града, одобрена със заповед № … от 08.07.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Твърди се, че постановено решение противоречи на задължителна практика на ВКС /решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1482 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да изгради изводите си въз основа на всички релевантни за спора обстоятелства и да изложи съображения във връзка с всички направени от страните доводи и 2. Кое действие е неоснователно по смисъла на чл.109 от ЗС. Освен това, според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: неоснователно въздействие по смисъла на чл.109 от ЗС ли е пристрояване, с което се заема част от съсобствен имот, която част не надхвърля притежаваната от ищцата част от имота.
В писмен отговор от 12.10.2012 г. пълномощникът на ответницата по касационната жалба Е. П. Г. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Е. П. Г. срещу касаторите иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждането им да съборят незаконно изградени от тях постройки в съсобствения на страните имот, въззивният съд е приел, че ответниците са изградили в съсобствения имот незаконни и нетърпими постройки, които заемат 1/3 от свободната част от съсобственото място и поради това пречат на другия съсобственик /ищцата/ да ползва дворното място по предназначение.
Това решение не противоречи на приетото в решение № 331 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 1649 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., според което на основание чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ съдът е длъжен да изгради изводите си въз основа на всички релевантни за спора обстоятелства и да изложи съображения във връзка с всички направени от страните доводи. В обжалваното решение по същество съдът е спазил разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК /аналогична на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК отм./, като е изградил правните си изводи след преценка на всички представени по делото доказателства и след обсъждане на всички доводи на страните. Доколко тези изводи на съда са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението, който не може да бъде разглеждан в настоящото производство по чл.288 от ГПК по допускане на касационното обжалване, в което ВКС проверява само дали са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационното обжалване, но не и дали обжалваното решение е правилно.
Обжалваното решение не противоречи и на решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1482 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о.. В това решение на ВКС е прието, че неоснователното действие по смисъла на чл.109 от ЗС може да се изразява в действие или бездействие, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на собственост. В обжалваното решение по същество е прието същото: че искът по чл.109 от ЗС е основателен, тъй като според съда с изграждането и поддържането на процесните постройки в съсобствения имот ответниците пречат на ищцата като съсобственик на дворното място да ползва това място по предназначение.
Налице е обаче основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по третия поставен от касаторите въпрос, който доуточнен от съда е следния: във всички случаи ли незаконното пристрояване на сграда-индивидуална собственост в съсобствено място представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, с което се пречи на другия съсобственик на мястото да упражнява правото си на собственост. По този конкретен въпрос е налице неяснота и липсва съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1326 от 16.07.2012 г. по в.гр.д.№ 1085 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно отделение, V състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да заплатят по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 55,65 лв. /петдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/.
УКАЗВА на касаторите, че при невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.