1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770
гр. София, 16 ноември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година и в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1924 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. № 3714/28.02.2018 г. от А. З. Б., представляван от особения представител адв. П. А., против въззивно решение № 230/24.01.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 3726/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 12.05.2017 г. по гр.д. № 6621/2015 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени евентуално съединените искове на касатора против Д. П. М. и Т. А. М. за установяване, на основание чл.26, ал.1, предл.1-во, вр. с чл.152 ЗЗД, нищожността на договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 169, том І, рег. № 15666, нот.дело №168/12.05.2009 г. и с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е изложил доводи, че касационният контрол следва да се допусне в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК по процесуалноправни въпроси, които обобщени от състава на ВКС визират порока на въззивно решение, постановено от съдебен състав в случая, когато по отношение на един от членовете му страната твърди, че е налице основание за отвод във връзка с участието на същия съдия при разглеждането на делото в първата инстанция.
Ответните страни по жалбата – Д. П. М. и Т. А. М., представлявани от адв. С. Д., в писмения си отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да отхвърли иска за прогласяване нищожността на сключения с ответниците М. договор за продажба от 12.05.2009 г. на недвижим имот, представляващ едностаен апартамент в кв.С. и евентуално съединената претенция по чл.87, ал.3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил, че сделката е сключена в противоречие със закона – чл. 152 ЗЗД, респ., че не са налице условия за развалянето й по съдебен ред, поради неплащане на посочената в нотариалния акт продажна цена. Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, обясненията на страните и проследявайки хронологията на събитията, въззивният съд е приел, че по делото не е установено процесният имот да е прехвърлен на ответниците с цел да се обезпечи връщането на договорен и получен от родителите на ищеца заем в размер на 20 000 лв. При липса на съставено между страните по сделката обратно писмо, или начало на писмено доказателство, е счетено за недоказано твърдението на продавача, че е симулативно вписаното в нотариалния акт, че е получена договорената продажна цена за имота в размер на сумата 46 200 лв.
По поставените в изложението процесуални въпроси, касаещи твърдяно наличие на основание за отвод на съдия А. К., участвал във въззивния състав, постановил обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК за допускане на касационния контрол. Доводите в изложението визират разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т.5 и т. 6 от ГПК, които са ясно формулирани и по приложението им има създадена константна практика на ВС и ВКС / вж. – т.17 от ППВС №1/1985 г., Решение № 120 от 13.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1333/2010 г., III г. о., Решение № 351 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 497/2010 г., II г. о., Решение № 505 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1590/2010 г., IV г. о. и др./. Според чл.22, ал.1, т.5 ГПК – не може да участва като съдия по делото лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция; а чл.22, ал.1, т.6 ГПК предвижда, че съдия по делото не може да е лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
В случая, от приложеното първоинстанционно производство се установява, че при първоначалното образуване на делото пред СГС – гр.д.№11404/2010 г., като съдия-докладчик e разпределен А. К., който е постановил няколко акта по движението на делото – разпореждане №30653/13.10.2010 г. за оставяне без движение на исковата молба, определение от 14.04.2011 г. за изпращане делото по подсъдност на СРС и определение от 02.12.2011 г. за приемане на доказателствата, насрочване и изготвяне на проекто-доклад по искове с квалификация чл.29, ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД. След това, делото е разпределено на нов съдия-докладчик /съдия Г. Н./, който отново е оставил без движение производството, след което е приел уточняващата искова молба, разгледал е по същество претенциите по чл.29, ал.1 ЗЗД и чл.87 ал.3 ЗЗД и е постановил решение №7238/04.11.2012 г., с което ги е отхвърлил. Този съдебен акт е обезсилен с въззивно решение № 1409/08.07.2013 г. на Софийския апелативен съд, потвърдено с решение №389/13.05.2015 г. по гр.д.№6626/2013 г. на IV г.о. на ВКС, като делото е върнато за ново разглеждане на СГС за произнасяне по действително предявените искове – по чл.26, ал.1, вр. с чл.152 ЗЗД и по чл.87 ал.3 ЗЗД, след приетите във въззивното производство нови уточнения на исковата молба, като са дадени указания за изготвяне на нов доклад по делото. Предмет на въззивно обжалване по възз.гр.д. № 3726/2017г. на САС е решение №3270/12.05.2017 г. по гр.д.№ 6621/2015 г. на СГС, постановено при повторното разглеждане на делото от съдия И. С., в което първоинстанционно производство съдията А. К. /който е в състава на въззивния съд/ не е участвал нито при разглеждането, нито при решаването му.
При изложеното, въпросите касаещи постановяване на въззивното решение при наличие на основания за отвод на един от членовете на въззивния състав, не обуславят допускането на касационния контрол, тъй като съдията Ат.К. не е постановил обжалваното пред САС решение, за да е налице пречката по чл.22, ал.1, т.5 ГПК; нито извършените с негово участие съдопроизводствени действия по движението на делото и то при първоначалното постъпване на исковата молба в СГС, биха могли да се квалифицират като „други обстоятелства” за отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Тези действия нямат връзка с решаването на спора по същество при повторното му разглеждане, предмет на гр.д.№ 6621/2015 г. на СГС, нито касаторът е поддържал подобни искания и твърдения пред въззивната инстанция.
Т. от касатора очевидна неправилност на въззивното решение се свързва с необоснованост на изводите на съда за неоснователността на предявените искове, което съставлява основание за касационно обжалване по чл.281, т.3, предл. 3- то ГПК и подлежи на разглеждане в производството по чл.290 и сл. ГПК, а не във фазата на селектиране на жалбата. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то от ГПК има предвид квалифицирана форма на неправилност на съдебното решение, при която безсъмнено, очевидно порокът на съдебния акт може да бъде констатиран от ВКС във фазата по чл.288 ГПК, без да се налага на този етап от производството съдът да преценява по същество решаващата дейност на въззивната инстанция. В този смисъл, доколкото твърденията на касатора са за неправилно възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд, респ. за необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, това би могло да е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, но не и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 230/24.01.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 3726/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.