2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 08.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 487/2012 година.
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
В. Б. Д. от [населено място] е подала частна жалба против определение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 432/2012 г., с искане да бъде отменено.
Ответницата Н. П. не е взела становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на Д., предявен на основание чл. 439 ГПК, че вземането на Н. П. по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение на Софийския районен съд по гр. д. № 10338/2000 г. не съществува. Софийският градски съд с протоколно определение в съдебно заседание на 15. 06. 2011 г. по гр. д. № 13940/2010 г. е прократил исковото производство като недопустимо. Определението е потвърдено от Софийският апелативен съд с определение от 22. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 432/2012 г.. Апелативният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК въвежда абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск от длъжника за оспорване на изпълнението, а именно – искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Апелативният съд е констатирал, че в случая това изискване не е налице, тъй-като ищцата Д. оспорва изпълнението като се позовава на факт, настъпил на 18. 11. 2003 г. – влизане в сила на решението по гр. д. № 11045/2000 г. на Софийския районен съд, с което на основание чл. 97, ал. 1 ГПК е признато спрямо Н. П., че В. Д. е собственик на процесния апартамент. Съобразено е, че изпълнителният лист, който се оспорва от ищцата по настоящото дело Д., е издаден въз основа на решение по гр. д. № 10338/2000 г. на Софийския районен съд, което е било предмет на въззивно обжалване по гр. д. № 2491/2003 г. на Софийския градски съд и решението по последното дело е постановено на 13. 04. 2004 г.. Съпоставяйки двете дати – 18. 11. 2003 г. и 13. 04. 2004 г., съдът е констатирал, че ищцата се позовава на факт, предхождащ приключването на съдебното производство по което е издаден изпълнителния лист и за нея не е налице процесуалното право на иск по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Неоснователно е искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаването на спора е от значение за точното прилагане на закона.
Въззивният съд е приложил точно закона като е приел, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК определя фактите, които са абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението от страна на длъжника. Правилен е фактическият извод на съда, че по настоящото дело тази предпоставка липсва, защото ищцата се позовава на факт – влязло в сила на 18. 11. 2003 г. решение по гр. д. № № 11045/2000 г. на Софийския районен съд, за да оспори изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 10338/2000 г. на Софийския районен съд, решението по което дело и титул за издаване на изпълнителния лист – чл. 404, т. 1 ГПК, е въззивното решение по делото, т. е. решението от 13. 04. 2004 г. по гр. д. № 2491/2003 г. на Софийския градски съд. Само за прецизност, следва да се има предвид, че от приложения към делото препис от решението по гр. д. № 2491/2003 г. е видно, че съдебното дирене по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК е приключило в съдебно заседание на 12. 03. 2004 г., т. е. и тази дата не предхожда, а обратното- тя следва факта, на който се позовава ищцата – влязлото в сила решение от 18. 11. 2003 г.. При наличието на обективна възможност на Д. да представи това решение в съдебното заседание на 12. 03. 2004 г., и да съдейства на решаващия въззивен съд за пълното изясняване на спора, от която тя не се е възползвала поради процесуална небрежност или недобросъвестност, няма основание да претендира за право на иск по чл. 439 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 22. 03. 2012 г. по ч. гр. д. № 432/2012 г. на Софийския апелативен съд по частната жалба на В. Д. от [населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: