5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.05.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 786 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 27 от 11.04.2011 год., по т.д.№ 51/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Сливенския окръжен съд № 35 от 18. 11.2010 год. , по т.д.№ 100/2009 год. и е отхвърлен като неоснователен, поради погасяването му по давност, предявения от касатора, като ищец срещу В. В. В. иск за сумата 226 000 лв., представляваща причинени от последния, в качеството му на изпълнителен директор, вреди на дружеството- ищец, вследствие извършени по електронен път на 16.04.2003 год., на 17. 04. 2003 год. и на 22.04.2003 год. банкови преводи от сметките на [фирма], в полза на трето лице- ТД [фирма], гр. Б., под формата на финансова помощ за същото, без основание.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.116, б.”б” ЗЗД и на съществените съдопроизводствените правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на извършеното от ТД предявяване на гражданските искове на 17.03.2008 год., т.е., преди изтичане на общата погасителна давност, с предмет идентичен на настоящите искови претенции в рамките на висящото наказателно производство по н.о.х.д.№ 19/2008 год. на БОС, касаторът изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не предявяването, а приемането за съвместно разглеждане на предявените граждански искове в наказателния процес е предпоставка за прекъсване на давността по чл.116,б.”б” ЗЗД.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по отношение на значимите за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС са : 1.„Предявяването на граждански иск в наказателния процес, прекъсва ли давността по см. на чл.116, б.”б” ЗЗД, при положение, че впоследствие същият не е приет за съвместно разглеждане?”; 2. „Висящността на предявения граждански иск в наказателния процес, възпрепятстващ заявяването му по общия съдопроизводствен ред по ГПК, към датата на изтичане на погасителната давност, води ли до прекъсването и по см. на чл.116, б.”б” ЗЗД, ако впоследствие не бъде приет от наказателния съд?” и 3. ”Как следва да бъде приложено законовото правило на чл.116, б.”б” ЗЗД в хипотезата на първоначален и последващ отказ за приемане за съвместно разглеждане на надлежно предявен граждански иск в наказателния процес?”
Като израз на визираното противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по отношение на първия поставен материалноправен въпрос е посочено ТР № 5/2006 год.на ОСГКТК на ВКС, като по същия този въпрос се поддържа явно и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид характера на цитираното и приложно, като израз на твърдяното за съществуващо противоречие в съдебната практика, решение на ВКС № 169 от 03.04.2009 год., по н.д.№ 88/2009 год. на ІІ-ро н.о..
По отношение на останалите правни въпроси въведеният критерий за селекция по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, аргументиран с липса на трайно установена съдебна практика.
Допълнително в тази вр. са развити и доводи за необходимост от произнасяне за допустимостта на процесуална аналогия и за изясняване института на погасителната давност в конкретната разгледана от въззивния съд хипотеза.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, съобразно данните по делото и правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е счел за основателно въведеното от ответника в хода на процеса правопогасяващо възражение за давност.
Изложил е съображения, че с оглед разпоредбата на чл.115,б.”д” ЗЗД, според която давност не тече за вземанията за обезщетение на ЮЛ, срещу техните управители, докато последните са на служба, общата 5-годишна погасителна давност в разглеждания случай за предявените срещу ответника искови претенции, основани на чл.240, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени от действията му, като председател на УС и изпълнителен директор на ищцовото ТД имуществени вреди на последното, е започнала да тече от 15.07.2003 год., от която датата същият е освободен от заеманите длъжности, поради което към датата на исковата молба – 27.01.2009 год. е изтекъл.
Като ирелевантно по отношение погасяване правото на ищеца по давност е счетено обстоятелството, че в рамките на давностния срок същият е упражнил правото си на иск предявявайки тези искови претенции за съвместно разглеждане в наказателното производство по Н.О.Х.Д № 19/2008 год. , по описа на БОС, щом на проведеното на 25.08.2005 год. съдебно заседание, т.е. след изтичане на погасителната давност на 15.07.2008 год., наказателният съд е отказал приемането им за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституирането на [фирма], [населено място], като граждански ищец.
Позовавайки се на законовото правило на чл.116, б.”б”, пр.2 ЗЗД, според което, ако гражданският иск не бъде уважен давността не се счита за прекъсната, въззивният съд е счел, че по аргумент от по- силното основание самото предявяване на граждански иск, който не е приет за разглеждане, не води до прекъсване на давността.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси на материалното право, се включват в предмета на спор и като релевантни за крайния правен резултат по делото, попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което главната обща предпоставка за достъп до касационен контрол е доказана.
По отношение на същите на са налице поддържаните допълнителни критерии за селекция- визираните основания по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
С постановеното определение от 25.08.2005 год. по Н.О.Х.Д № 19/2008 год. , по описа на БОС, с което е отказано приемането на предявените настоящи искове за съвместно разглеждане в наказателния процес, с обратна сила са отпаднали материалноправните последици, които законът свързва с предявения иск и каквато правозапазваща последица се явява ии прекъсване теченето на погасителната давност.
Следователно със заличаване на тези последици фактически е налице хипотезата на непредявен иск в гражданския процес и липса на висящо производство до момента на изтичане на давностния срок, която е разрешена с цитираното ТР № 5/05.04.2006 год. на ОСГТК на ВКС , по начин, съвпадащ с възприетото от въззивния съд по делото относно приложение на института на погасителната давност и прекъсването на давностния срок.
При наличие на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е въобще неприложимо, поради което цитираното в тази вр. съдебно решение на НК на ВКС не следва да бъде обсъждано, вкл. относно принадлежността му към практиката на съдилищата по вложения от законодателя смисъл в цитирания критерии за допълнително селектиране на касационните жалби – арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е и позоваването на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС соченото основание е налице било, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, с оглед изправително тълкуване, било, когато поради промяна в обществените отношения, при което е била създадена съдебната практика по приложение на закона се налага изоставянето и като неправилна или правилна, но несъответстваща на променените обществено- икономически условия, за да бъде възприета нова – осъвременена, какъвто не е разглежданият случай.
Разпоредбата на чл. 116, б.”б” ЗЗД е ясна и вътрешно непротиворечива, което изключва да е необходимо корективното и тълкуване, а във вр. с приложение института на погасителната давност и в частност – относно прекъсването и спирането на давностните срокове е създадена съдебна практика, вкл. задължителната, цитирана от касатора, която няма основание да бъде изоставена и с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което въпросът за приложението на чл.78, ал.3 ГПК не следва да се обсъжда.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд№ 27 от 11.04.2011 год., по т.д.№ 51/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: