3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 777
София, 10.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 323 /2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Л. М. Бажелеков, в качеството му на синдик на [фирма], гр.В. против въззивното определение на Варненския апелативен съд № 107 от 24.02.2012 год., по ч.т.д.№ 6/2012 год., с което е потвърдено определението на Варненския окръжен съд № 5207/ 18. 11. 2011 год за прекратяване на производството по делото, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителния иск по чл. 646, ал.2, т.3 ТЗ.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за произнасяне по обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси на материално и процесуално право, а именно: „Съставлява ли определението на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ, с който се одобрява списъка на приетите вземания, ведно с квалификацията им като обезпечение или не, съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо?”; „Настъпва ли недействителността на сделките, изброени в чл. 646 ТЗ по право, или е необходим акт на съда, прогласяващ тяхната нищожност?” ; „Съдържа ли чл.646 ТЗ правно основание на иска?” и „Налице ли е правен интерес за синдика за предяви иск по чл.646, ал.2 ТЗ?”
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени: решения на ВКС : № 15/2010 год.,по т.д.№ 535/2009 год.; № 1984/2003 год., по гр.д.№ 521/2001 год. на V- г.о.; № 839/2009 год., по т.д.№ 562/2005 год.; № 90/2009 год. и № 187/2010 год., по т.д.№ 135/2009 год., както и определение на ВКС № 607/2009 год., по т.д.№ 535/2009 год. , определение по гр.д.№ 4419/11 год. на В. и решение на Р. № 88/2009 год., по т.д.№ 218/2008 год..
Ответната по частната касационна жалба страна в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК възразява по допускане на частната касационна жалба до разглеждане по същество, поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с въведените касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу съдебен акт на въззивния съд, от категорията посочени в чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване,поради следното:
За да постанови обжалваното определение Варненският апелативен съд е приел, че в случая липсва правен интерес за ищеца от предявения предявеният от синдика на несъстоятелния длъжник [фирма], гр.В. установителен иск по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ, по съображения, че въпросът за необезпечеността на вземането на Банката – кредитор е окончателно решен, а това само по себе си изключва необходимостта, вкл. поради липса на правен интерес, от провеждане на производство по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ – за установяване нищожността на договора за ипотека по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Изложени са съображения, че при така установените факти, според които след като синдикът не е признал Банката- ответник за обезпечен кредитор, предвид учредената в нейна полза ипотека върху недвижими имоти на длъжника и последната не е подала възражение срещу списъка на приетите вземания който съдът е одобрил, то за този кредитор отсъства законова възможност да предяви и иска по чл.694 ТЗ – за установяване съществуването на привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Същевременно, обстоятелството, че в хипотезата на учредената в подозрителния период ипотека за личен дълг на длъжника, последиците за нищожността настъпват по право за вземанията е още едно основание да се отрече правният интерес от предявяване на иска по чл.646, ал.2, т.3 ТЗ. Затова, само при учредена за чужд дълг ипотека, предявяването на иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ не е лишено от правен интерес, който при установителните искове, предвидени от самия закон се и презумира.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че поставените от частния касатор правни въпроси , макар и важни, като ирелевантни за крайния изход на делото не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- обща главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Отсъствието и изключва въобще обсъждането на въведения селективен критерий.
Следва единствено за прецизност на настоящето изложение да се посочи, че същото становище във вр. с правния интерес за синдика в разглежданата хипотеза на предявен установителен иск по чл.646, , ал.2, т. 3 ТЗ е застъпено и в определение на І-во т.о. на ВКС № 173 от 07. 03.2012 год., по т.д.№ 126/2012 год..
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Варненския апелативен съд № 107 от 24.02.2012 год., по ч. т.д. № 6/2012 год., по частната касационна жалба на Л. М. Бажелеков, в качеството му на синдик на [фирма], гр. В. с вх.№1245/06.03.2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: