ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 779
София, 17.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1444 по описа за 2012г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на „П. Е. С.” ЕИООД П., приподписана от адв.М.Ж., и на юрк. Цв.Н. като процесуален представител на ЗК [фирма] срещу въззивното решение на Хасковския окръжен съд /Х./ от 16.VІІ.2012г. по в.гр.д. № 392/2012г.
Ответникът по касационните жалби Г. С. Г. в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Т.В. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
К. жалби са подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и са процесуално допустими /следва да се посочи в тази връзка, че в съобщението, връчено заедно с препис от решението на ЗК [фирма], не е посочено качеството/длъжността на получилото ги лице съобразно изискванията на чл.50 ал.3 изр.2 ГПК, което прави връчването нередовно/.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Х. по въззивни жалби на [фирма] /за сумата над 6000лв./ и на ЗК [фирма] като трето лице – помагач на посоченото Е. /за сумата над 7000лв./ е потвърдил решението на РС Димитровград от 12.І.2012г. по гр.д. № 1228/2010г., с което [фирма] е осъдено да заплати на Г. Ст.Г. обезщетение за разликата над 6000лв., респективно над 7000лв., за имуществени вреди /пропуснати ползи/, причинени от непозволено увреждане на 19.ІV.2010г., изразяващо се в унищожаване на посеви върху 332.6 дка от масив № 60 на блок на земеделско стопанство в [населено място].
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че претендираните от ищеца пропуснати ползи правилно са определени, като от очакваните доходи са приспаднати направените разходи за производствения процес; че тези изчисления трябва да се направят към датата на непозволеното увреждане, поради което искането за назначаване на допълнителна експертиза за това какъв би бил резултата в края на стопанската година е неоснователно, а и недопустимо съобразно разпоредбата на чл.266 ГПК; правилно е изследван въпросът за възможния добив на пшеница от увредените площи, вземайки за база усреднени количества добив между възможно най-високия добив за страната и най-ниския, съобразявайки и конкретното местоположение на площите; правилно са установени точните размери на унищожените площи и съотношението между добива на зърно и слама; съобразени са изкупната цена на зърното за месеците юли и август 2010г. и че самият ищец продал през август 2010г. пшеница на цена 320лв. за тон; отчетени са и необходимите и задължителни разходи в подобен производствен процес в осреднени стойности – между посочените от вещо лице и представените писмени доказателства от счетоводството на ищеца; отчетено е и обстоятелството, че в бъдеще също биха се правили разходи по производството, докато се стигне до крайния продукт и изнасянето му на пазара; разликата между очаквани доходи и направени разходи възлиза на 24654.41лв., при което претенцията е основателна в пълния й размер 20000лв.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основания за допускане на касационно обжалване се сочат въпросите: 1. как да се изчислява размера на обезщетението за пропуснати ползи – кои разходи да се приспадат от очакваните доходи от земеделска продукция – частичните разходи, направени от земеделския производител до момента на вредата или всички разходи, които се правят от подготовката на почвата за посев до окончателното реализиране на земеделската продукция; 2. допустимо ли е без да са направени всички разходи /от подготовката на земята за посев до реализацията на продукцията/ земеделският производител да получи обезщетение с размер равен на разликата между очаквания доход и направените от него частични разходи; 3. възприетият от съда способ за изчисление размера на обезщетението за пропуснатата полза няма ли да доведе до неоснователно обогатяване на земеделския производител за сметка на обедняване на дружеството със сумата на спестените – ненаправените разходи – разходите от момента на увреждането до окончателното реализиране на продукцията, за да се получи краен резултат – дохода /печалбата/ от реализираната земеделска продукция; 4. недопускането на експертиза за установяване възможността да бъде презасят имота от земеделския производител с друга подходяща култура, от която да се получат доходи, е ли нарушение, допуснато от съда, които въпроси били от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В изложението на ЗК [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по въпросите: 1. дължи ли се обезщетение за пропуснати ползи от бъдеща продукция и към кой момент следва да бъдат определени основните компоненти, формиращи размера на пропуснатите ползи доходи и разходи – към бъдещия момент на реализация на продукцията или към датата на погиване на посевите; 2. допустимо ли е размерът на пропуснатата полза да се формира от разликата между очакваните доходи от реализация на продукцията и частичните разходи – направените до момента на уврежсдането, без да се вземат предвид обичайните такива за целия производствен процес; 3. при очертания с доклада на първоинстанционния съд спор и разпределение на доказателствената тежест ограничава ли правото на защита на дружеството и довело ли е до постановяване на решение при непълнота на доказателствата отказа за допускане на исканата експертиза за оценка на разходите за целия производствен процес, които въпроси били разрешени в противоречие с трайната практика на ВКС – решения № 724/12.І.2011г. по гр.д. № 448/2010г., № 197/19.ІІ.1997г. по гр.д. № 250/95г. V ГО, както и били от съществено значение за правото. Трайна и непротиворечива била практиката на ВКС, че пропуснатите ползи трябва да имат качеството на реалност и сигурност, като реалността се разкривала в доказана възможност да бъде увеличено имуществото, а не чрез логически предположения за закономерно настъпване на събитията; ако се приеме, че могат да се претендират пропуснати ползи от непроизведената към датата на събитието пшеница и слама, то от прогнозируемите приходи от добива й следва да се приспаднат разходите – направени и прогнозируеми за целия производствен процес до реализиране на продукцията – допълнително торене, поливане ако е необходимо, п рибиране на продукцията – наем на техника, труд, разход на гориво, превоз, косене, балиране на сламата, превоз, разходи при продажбата. И двете инстанции неправилно кредитирали заключенията на вещите лица за очакван добив и прогнозируема цена и въпреки изрично направените от ответниците възражения не допуснали събирането на доказателства за размера на прогнозируемите разходи; въззивният съд необосновано потвърдил неправилното приложение на чл.162 ГПК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай поставените от [фирма] въпроси под номера 3 и 4 са фактически, а не правни, само каквито по силата на чл.280 ал.1 ГПК представляват основание за допускане на касационно обжалване. По останалите два въпроса на това дружество не се обосновава наличието на основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая касаторът не сочи нито една от посочените в това тълкувателно решение хипотези, обуславящи наличието на твърдяното /бланкетно/ основание за допускане на касационно обжалване.
По поставените от ЗК [фирма] въпроси с представените решения не се обосновава наличието на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. И двете решения са неотносими към разглеждания спор – в първото решение по гр.д. № 448/2010г., постановено по реда на сега действащия ГПК, е разрешен въпрос относно пропуснати ползи от отдаване на имот под наем, а във второто решение по гр.д. № 250/1995г. изводът е, че не може да се претендира пропусната полза в резултат на конкурентна дейност от нереализирана продукция, която въобще не е произведена /кофражни платна, тръбни връзки, комплекти тръбно скеле/.
Не са налице предпоставките и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ЗК [фирма] по изложените вече съображения /при преценката за допускане на касационно обжалване по жалбата на [фирма]/ – твърдението за наличие на това основание е бланкетно, без да се сочи и обосновава някоя от съдържащите се в тази разпоредба и посочени в т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК хипотези.
При това положение и тъй като останалите релевирани в изложенията на касаторите съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 ГПК, се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касационните жалби Г. Ст.Г. следва да бъдат присъдени 1000лв. разноски за настоящата инстанция по представените договори за правна защита и съдействие от 15.Х.2012г. и от 30.ХІ.2012г., сключени с адвокат Т.В..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд № 184/16.VІІ.2012г. по гр.д. № 392/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] П. и ЗК [фирма] да заплатят на Г. С. Г. от [населено място] по 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: