3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 622
София, 15.05.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1372/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№133074/17.12.2012 г., подадена от ищеца И. Р. Ц. от [населено място], приподписана от адв. М. П., против въззивно решение от 12.11.2012 г. по гр.д.№7301/2012 г. по описа на Софийския градски съд,а.о., ІІІ-Б състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-69-32/16.02.2012 г. по гр.д.№22983/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 69 състав, с което са отхвърлени предявените от И. Р. Ц. от [населено място] против [фирма] , искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че в конкретния случай от представеното по делото заявление-молба на ищеца от 01.4.2011 г., истинността на която не е оспорена от него, се установява, че последният е отправил до ответника писмено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение от 02.4.2011 г., което е достигнало до работодателя и последният го уведомил за съгласието си още на същата дата, поради което е спазил 7-дневният срок по чл.325, т.1 КТ, и поради което е налице фактическият състав на визираната правна норма. Освен това въззивната инстанция е приела, че по делото не са ангажирани доказателства за оттегляне на искането на ищеца до момента на достигането му до работодателя.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че законодателят е предвидил в разпоредбата на чл.325, т.1 КТ основателно срок за депозиране на волеизявление от страна по трудовия договор, съгласуване и приемане или отказ от заявено искане за преустановяване на правоотношението с оглед характера и правното значение на последиците от подобна воля. Сочи се, че както районният, така и въззивният съд не са отдали значение именно на този 7-дневен срок, който дава възможност на страните да осмислят своята воля и да я потвърдят или оттеглят. Досежно конкретния случай са изложени доводи, че с неподписването на заповед №31 ищецът е оттеглил в предвидения от закона 7-дневен срок своята инициатива за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] , посредством процесуалните си представители – адвокати Г. Д. и А. Н., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. От съдържанието на изложението може да се направи извод, че не са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Налице е излагане изцяло на касационни оплаквания, свързани с основанията на чл.281, т.3 ГПК, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в посочената част не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски в размер на 540 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение от 12.11.2012 г. по гр.д.№7301/2012 г. по описа на Софийския градски съд, а.о., ІІІ-Б състав, по подадена от И. Р. Ц. от [населено място] касационна жалба, вх.№133074/17.12.2012 г.
ОСЪЖДА И. Р. Ц., ЕГН – [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] – [населено място], [улица], деловодни разноски в размер на 540/петстотин и четиридесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: