1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 78
София, 22 януари 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 6186 по описа за 2015 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от И. Й. Т. и И. Б. Т. чрез пълномощник адв.С. С. против решение № 6310 от 4.09.15г.,постановено по гр.дело № 6872/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решението от 14.02.12г.по гр.дело № 51118/09г.на Софийски районен съд,І ГО,35 състав.С него са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу [фирма] искове по чл.19 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение на собствениците от 25.01.2002г.и споразумение към него,за придобиване в собственост на следните недвижими имоти : ОФИС/надземен гараж № 1,впоследствие преустроен в офис/,находящ се в жилищната сграда в [населено място], [улица] кв.265 УПИ ХХVІІ,м.”П.-Б.”,на партера, състоящ се от офис и санитарен възел,с площ от 21.26 кв.м.,и ГАРАЖ № 2,находящ се в същата жилищна сграда,на партера,с площ от 20.48 кв.м.
В касационната жалба се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК – разрешени от въззивния съд правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
В отговор ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
За да отхвърли иска по чл.19 ал.3 ЗЗД въззивният съд се е мотивирал ,че от страна на ищците не е представен предварителен договор с ответното дружество в писмена форма,който да има за предмет прехвърлянето на процесните два обекта в определен срок.Според съда преценката на събраните писмени и гласни доказателства не може да обоснове извод,че страните действително са били валидно обвързани от предварителен договор в писмена форма,който да е изгубен или унищожен не по тяхна вина.Свидетелските показания не били достатъчни да установят това обстоятелство,а и те не са установили съществените елементи на сключения предварителен договор – предмет и цена,нито срок за сключване на окончателен договор.
Въпросът относно задължението на съда да обсъди всички релевантни за делото факти и доказателства не е разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч.и с приложеното решение № 1323 от 26.10.99г.по гр.дело № 612/99г.на V г.о.В мотивите към решението въззивният съд е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства,но е отхвърлил предявения иск,защото е приел,че по делото не е доказано наличието на сключен между страните предварителен договор с предмет процесните два обекта.Оспорването на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допустимост на касационното обжалване.Те могат да бъдат предмет на проверка по реда на чл.293 ГПК,но само при допуснато касационно обжалване.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.Въпросът :допустимо ли е доказването на наличието на предварителен договор,който е погинал,откраднат или изгубен,а също и на неговото съдържание и на обстоятелствата относно задължителните му компоненти с гласни и писмени доказателства, не е обусловил въззивното решение.Въззивният съд е приел,че за изгубване на документа не по вина на ищците е възможно да бъде осъществено доказване и със свидетелски показания при условията на чл.165 ал.1 ГПК. Обсъдил е събраните писмени и гласни доказателства и е направил извод,че не е доказан факта,че е съществувал писмен предварителен договор между страните за процесните обекти,а по-късно е бил изгубен или унищожен.Преценката на доказателствата,въз основа на която съдът е формирал вътрешното си убеждение,не съставлява основание за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на производството жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените за тази инстанция разноски в размер на 950 лв съгласно представения списък то чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6310 от 4.09.15г.по гр.дело № 6872/12г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА И. Й. Т. и И. Б. Т. от [населено място],ЖК”О. купел-1” бл.403 вх.А ап.6 да заплатят на [фирма] [населено място], [улица] сумата 950 лв /деветстотин и петдесет/ съдебни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
5