О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
[населено място], 20.10.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №4592 /2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Д. М. срещу решение №215/22.07.2013г., постановено по в.т.дело № 246/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение №1820/19.12.2012г., постановено по т.дело № 1775/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е отхвърлен искът по чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска като неоснователен, поради нарушение на материалния закон чл. 55,ал.1 ЗЗД. Представено е изложение на основанията за касационно обжалване по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК. Касационната жалба и приложеното към нея изложение на касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК са приподписани от адв. В. В., ВАК.
Ответникът по жалбата Д. П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. И. – САК, поддържа становище да не се допуска въззивното решение до касационен контрол, тъй като решението не е постановено в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Не са наведени доводи, които да сочат разглеждане на жалбата да от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Направено е искане по чл. 80 ГПК за присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Варненският окръжен съд е осъдил касатора да възстанови на Д. П. сумата от 24 000 евро, поради отпадане на основанието за плащане – развален предварителен договор, както и да й заплати неустойка в размер на 2600 евро по чл.5 от предварителния договор, ведно с лихви и разноски.
След преценка на доказателствата по делото, Варненският апелативен съд е приел, че сключения между страните предварителен договор за продажба от 6.03.2008г. е развален от купувача /ищец по делото / поради неговата безполезност от изпълнението му и поради прекомерна забава. Техническата експертиза е установила, че предметът на продажбата ап.18, ет.5 не съществува, тъй като сградата е на степен частично изпълнен груб строеж, изпълнена е първата плоча, а самия строеж е видимо изоставен. Купувачът е платил предварителната вноска и допълнително още 14 вноски до м.06.2009г., след която датата е спряно плащането по предложение на ответника, поради спиране на строежа. Направен е извод, че ищцата е изправна страна по договора и доколкото е спряла плащането на останалите вноски това е станало по съгласие на страните. Съдът е приложил разпоредбата на чл.90, ал.2 ЗЗД даваща възможност на едната страна да откаже изпълнение на задължението си ако има опасност другата да не изпълни задължението си. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД за правото на ищцата да развали договора без предоставяне на подходящ срок за изпълнение поради факта, че след спиране на строителството продавачът не е предприел никакви мерки за неговото възобновяване, обратно строежа е изоставен, изтекъл е продължителен срок от спиране на строителството, което е дало основание на ищцата да закупи друго жилище.
По формулирания от касатора материалноправен въпрос за възможността една страна да развали едностранно договора и кои предпоставки трябва да бъдат налице за да бъде упражнено това право Варненският апелативен съд не се е отклонил от съдебната практика. В цитираната от касатора съдебни решения на ВКС по отм. ГПК също се приема, че изправната страна по договора може да упражни потестативното право да развали на договора. Що се касае до изложените доводи, с които касаторът изразява несъгласие с мотивите на съда, че ищцата е изправна страна по договора, поради обстоятелството, че не е заплатила останалите вноски по предварителния договор, те се отнасят до правилността на съдебното решение и касационните основания по чл.281, т.3, пр. трети ГПК – необоснованост на съдебното решение, които не могат да бъдат преценяване във фазата на допускане на решението до касационен контрол. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба – т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Тъй като касаторът не обосновава критерия по чл.280, ал.1, т.2 ГПК няма основание въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в обжалваната му част.
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски. В случая ответницата по касация не представя доказателства за направени разноски / заплатено адвокатско възнаграждение/ пред касационната инстанция, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №215/ 22.07.2013г., постановено по в.т. №246/2013г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №. 1820/19.12.2012г., постановено по т.дело № 1775/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен искът по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата от 24 000 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: