О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 780
София, 28.10.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 28.10.две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова Радостина Караколева
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №700/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от М. К. Т. от с.Горен Ч., област Варна, с вх.№6634 от 16.07.2010 год. на Върховния касационен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 14.07.2010 год., срещу определение №67 от 06.07.2010 год. по т.д.№616/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О., с което е оставена без разглеждане молбата на настоящия частен жалбоподател за отмяна на основание чл.303, ал.1,т.1 и т.3 ГПК на Определение №280 от 07.05.2009 год. по т.д.№242/2009 год. на ВКС, І ТК, постановено на основание чл.288 ГПК и с което касационната му жалба не е допусната до касационен контрол. Тричленният състав на Второ търговско отделение е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, защото определението, постановено на основание чл.288 ГПК, не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се разрешава материалноправен спор по същество.
Частният жалбоподател М. К. Т. твърди, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно. Подържа, че то е постановено в противоречие на закона, поради което дори е нищожно по смисъла на чл.26 ЗЗД. Навежда довода, че определението на съда, постановено по реда на чл.288 ГПК, макар и да не разрешава правен спор по същество, се ползва със сила на пресъдено нещо- черпи аргумент от чл.296, т.3 ГПК. Навежда довода, че подадената от него молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.1 и 3 ГПК е процесуално допустима, като се позовава на непосредственото действие на Конституцията-чл.56 КРБ, както и на чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС.
Ответниците по частната жалба не вземат становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно съставът на Второ търговско отделение е приел, че подадената от настоящия частен жалбоподател молба за отмяна на определение, постановено на основание чл.288 ГПК, е процесуално недопустима. Преди да се произнесе по основателността на молбата за отмяна, Върховният касационен съд е длъжен да се произнесе по нейната допустимост/ арг. от чл.307, ал.1 ГПК/. Извършвайки тази проверка с оглед обсега на актовете, които подлежат на отмяна, правилно съдът е приел, че определенията по чл.288 ГПК, не се включват в тях. На отмяна по реда на извънинстанционния контрол, регламентиран в чл.303 и сл.ГПК, подлежат необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения. Неправилно частният жалбоподател се позовава на чл.296 ,т.3 ГПК, защото с него се дефинира не формирането на силата на пресъдено нещо и нейните обективни и субективни предели, а влизането в сила на съдебното решение. При настъпване на визираните в тази правна норма хипотези, съдебното решение придобива качествата на необжалваемост и неизменимост, въз основа на друг факт, какъвто в случая е постановяването на определението по чл.288 ГПК. С недопускането на касационния контрол с това определение настъпва необжалваемостта на решението, която обаче е само условие спрямо силата на пресъдено нещо, а на отмяна подлежат само съдебните актове, които формират сила на пресъдено нещо/арг. от чл.303 ГПК/.
Правилно съставът на ІІ Т.О. се е позовал на ППлВС2-77. Уредбата на производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения в чл.303 и сл.ГПК е аналогична на тази в чл.231 ГПК, отм., поради което посоченото по-горе тълкувателно постановление не е загубило сила. На основание чл.130, ал.2 З. то е задължително за органите на съдебната власт. Това постановление представлява задължителна съдебна практика- арг. от т.2, ТР1-2009-ОСГК, с която съдът следва да се съобразява.
Определението постановено на основание чл.288 ГПК не може да се приравни на определенията, които подлежат на отмяна пореда на чл.303, ал.1 ГПК. Съдебната практика приравнява към решенията, формиращи сила на пресъдено нещо, и определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото с тях се разрешава правен спор, свързан с предмета на съдебното производство. Такива са определения по чл. 409 ГПК /чл.248, ГПК,стар; определенията по чл. 521 ГПК / чл414 ГПК, стар/ и др. За разлика от тях с определенията по чл.288 ГПК съдът не разрешава спор по предмета на делото, а извършва селектиране на касационните жалби с оглед основанията , визирани в чл.280 ГПК за достъп до касация.
На отмяна подлежат и прекратителните определения по чл.233 ГПК /чл.119, ал.2 ГПК, стар/, по чл. 234 ГПК, ал.3 ГПК /чл.125, ал.3 ГПК,стар/, и др., но определенията по чл.288 ГПК не попадат сред тях. С постановяване на прекратителните определния се прекратява съществуващата вече висящност на производството, докато с постановяване на определението по чл.288 ГПК тя ще се запази, само ако са налице основанията за достъп до касация.
Неосноватени са доводите на частния жалбоподател за приложение на непосредствено действие на конституцията и международните договори – чл. чл.56 КРБ и чл.6, т.1 ЕКЗПЧОС. По въпроса за конституционосъобразността на нормата на чл.288 ГПК с решение №4-2009 год. се е произнесъл Конституционния съд на Република България, с което решение ВКС следва да се съобразява.
Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС не обсъжда доводите за недопустимост и нищожност на обжалваното определение, защото освен че не са мотивирани, то не са налице и предпоставките за това/ арг. от чл.270, ал.3 ГПК/. Позоваването на материалноправната нищожност на договорите-чл.26 ЗЗД, е неприложима към процесуалноправните пороци на съдебните актове, водещи до тяхната недопустимост, р.п. нищожност.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №67 от 06.07.2010 год. по т.д.№616/2010 год. на ВКС, ІІ Т.О.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: