О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 616/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Цонка Н. К. от гр. К. като едноличен търговец с фирма „В” е подала касационна жалба против решението на Апелативен съд – Бургас по гр. д. № 283/2008 год. и приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Р. „О”, гр. К. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а касационната жалба – за неоснователна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд, като първа инстанция, е осъдил Ц. К. да заплати на Р. „О”, гр. К. сумата 16 822 лв. обезщетение за ползване без основание на собствените на кооперативния съюз, терен и сгради в гр. К. дворно място, УПИ *,1471 в кв. 93 по плана на града и намиращите се в него постройки, конкретно описани. Апелативен съд – Бургас с решение от 30. 12. 2008 г. по гр. д. № 283/2008 г. е отменил частично решението, отхвърлил иска за сумата над 14 372 лв. и оставил в сила първоинстанционното решение за сумата 14 372 лв.. Съдът е взел предвид направеното възражение за погасяване по давност на част от претенцията, тъй-като искът е предявен на 30. 8. 2007 год. и обезщетение за ползване се дължи от 30. 8. 2002 год., а първоинстанционният съд е присъдил обезщетението от 20. 4. 2002 год., както е поискано в исковата молба.
Жалбоподателката К. е заявила в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона. Тези въпроси са посочени, както следва : за наличието на правоприемство между ищеца Р. „О” и кооперативния съюз със същото наименование, от когото са иззети процесните сгради и дворно място по реда на ПМС № 35/1959 г.; за допустимост на присъждане обезщетение за ползване на обекти, които фактически се различават по описанието в исковата молба и оценката е извършена на база на сумарната площ; за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения, изложени във въззивната жалба и длъжен ли е да излага самостоятелни мотиви, без да препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Касационният съд счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за легитимацията на ищеца да претендира обезщетение за ползването на имотите има основно значение за спора по делото, но произнасянето на съда по този въпрос е съобразено със закона. С влязло в сила решение на Карнобатския районен съд по гр. д. № 16/1997 год. е признато за установено спрямо „К” ЕООД, гр. К., че Р. „О” е собственик на имотите – терен и сгради и търговското дружество е осъдено да предаде тяхното владение.становено е по делото, че Ц. К. е придобила от „К” ЕООД процесните имоти с нот. акт за покупко-продажба № 31/24. 4. 2002 год.. В качеството й на правоприемник на „К” ЕООД за нея важат съдебното установяване и правните последици на решението по гр. д. № 16/1997 год., поради което тя не може да оспорва легитимацията на ищеца като собственик, независимо на какви обстоятелства се основава възражението, в случая, липса на правоприемство.
Относно другите въпроси, посочени в изложението за допускане на касация, касаещи конкретизацията на обектите и начина на определяне на обезщетението за ползването им и изчерпателността и самостоятелността на мотивите на въззивния съд, касационният съд счита, че те нямат рещаващо значение за спора по делото, а касаят технологията на формиране и излагане на съответните съображения от страна на съда. Наред с това касационният съд счита, че те съответстват на процесуалните правила, като се има предвид че съдът е основал изводите си за идентичност на обектите на заключения на технически ескспертизи, а позоваването му на правните съображения на първоинстанционния съд, също представлява излагане на мотиви, както изисква чл. 189, ал. 2 ГПК. /отм./
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Апелативен съд – Бургас от 30. 12. 2008 г. по гр. д. № 283/2008 год. по жалбата на Ц. Н. К. от гр. Б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: