5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 15.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 21.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1196/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на “Ч. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД против въззивното решение на Софийски градски съд от 29.03.2010 год., по в.гр.д.№ 7310/2009 год., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд от 23.10.2009 год., постановено по гр.д.№ 9643 /2007 год. и е уважен предявения от И. Н. В. срещу касатора, като ответник, иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 1 102.46 лв., представляваща служебно коригирана стойност на доставена и потребена от ищцата електрическа енергия за електромер № 12533219, съгласно протокол № 330/28.01.2006 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизведствени правила, поради което се иска отмяната му.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се на клаузите на ОУ, при действието на които процесният договор за доставка на електрическа енергия е сключен, касаторът твърди, че разрешените от въззивния съд въпроси на материалното право, а именно: 1./“Нищожно ли е основанието за начисляване на вземане, представляващо извършена от страна на дружеството – доставчик на ел. енергия корекция в сметките за електроенергия на абоната за изминал период и има ли право последното на такава, изготвена едностранно от него за сметките на потребител за изминал период”; 2./“За да бъде извършена служебна корекция относно доставеното количество електрическа енергия в сметките на потребителя, следва ли да бъде установена обективна разлика между количеството отчетеното от средството за търговско измерване и реалната доставка? “ и 3./ “В чия тежест, при действието на чл. 63 ЗЗД, е задължението за осъществяване правилно измерване със средствата за търговско измерване на количеството доставена ел. енергия, осигуряване опазване и изправно състояние на измервателните съоръжения?” се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК/ в редакцията на нормата преди изменението и, публикувано в ДВ бр.100/2010 год./, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за редовността и, искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното решение по предявения кондикционен иск, основан на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищцата в качеството си на потребител на електрическа енергия по см. на § 1 т.43 от ДР на ЗЕ, е заплатила исковата сума, представляваща едностранно коригирана от доставчика стойност на потребената електрическа енергия при начална липса на основание.
Изложени са съображения, че за да е налице основание за плащане коригираната стойност на доставената ел. енергия, в тежест на ответника, като доставчик, е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване, което по делото не е проведено, че реално потребеното от конкретния потребител количество електрическа енергия е останало неотчетено и затова несъответства на доставеното, поради поведението на последния.
Позовавайки се на анализа на събраните по делото доказателства, решаващият съд е счел за основателно направеното от ищцата оспорване на съставения от ответника констативен протокол № 01195/ 27.01.2005 год., приложен по делото.
Според съжденията на СГС обстоятелството, че този протокол е изготвен в несъответствие с предписаните от ЗЕ изисквания, обуславя правен извод, че материалната му доказателствена сила на частен свидетелстващ документ не обвързва съда и поради непротивопоставимост на обективираните в съдържанието му данни за неправомерно въздействие върху средствата за отчитане на ел. енергия, доставена на ищцата, от страна на последната, изключва наличието на основание за ангажиране отговорността и за обезвреда на доставчика чрез заплащане на формирана при условията на т.23, ал.3, т.2 от ОУ цена на доставената и стока, която договорна клауза, освен това, като създаваща обективна отговорност на потребителя се явява нищожна, като противоречаща на чл.82 ЗЗД и чл.2, ал.2 ЗЕ.
Допълнително в тази вр. са изложени и съждения, че доколкото законът признава изключително право на ответника, като собственик на измервателните уреди и съоръжения, да определи мястото на монтирането им и в разглеждания случай същите са извън границата на електроснабдения имот, като до тях потребителят няма осигурен достъп, вкл. не притежава и съответен ключ, то дори и да се възприеме за реална описаната в процесния констативен протокол неизправност, тя, при липсата на преки доказателства, сочещи на противното, явно се дължи на неположената от доставчика дължима грижа за изправността на собствените му вещи, което от своя страна въобще изключва правото му на едностранна корекция на вече доставеното количество ел. енергия за прехождащия проверката период, дори и при действителност на горепосочената договорна клауза от ОУ.
Следователно от решаващите мотиви, изложени в съобразителната част на обжалваното решение следва, че първите два от поставените от касатора въпроси на материалното право, като включващи се в предмета на спора по делото, са значими за крайния правен резултат, поради което попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК – обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно по отношение на същите е позоваването на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че с постановените от ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК решения, служебно известни на настоящия съдебен състав: № 165/ 19. 11.2009 год., по т.д.№ 103/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС; № 104/ 05. 07. 2010 год. на ІІ-ро т.о.; № 29 от 15.07.2011 год., по т.д.№ 225/2010 год. на ІІ т.о.; № 26/04.04.2011 год., по т.д.№ 427/2010 год. на ІІ т.о.; № 79/ 11.05.2011 год., по т.д.№ 582/2010 год. на ІІ т.о. и №189 от 11.04.2011год., по т.д.№ 39/2010 год., включващи се, според постановките в т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в задължителната за съдилищата в страната съдебна практика, която няма необходимост да бъде променена, е дадено разрешение на поставените от касатора въпроси на материалното право, свързани с наличие на законова възможност доставчикът на електроенергия да извърши едностранна корекция в сметките на абонат за стойността на потребена от последния ел. енергия за изминал период, въз основа на обективния факт на констатирано неправомерно въздействие в целостта и функционалността на средствата и инсталациите за техническо измерване на доставената електрическа енергия, изключва приложението на визирания критерий за селектиране – арг. от т.4 на ТР № 1 /19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че с тази задължителна съдебна практика, според която извършването на едностранна промяна от страна на доставчика на ел. енергия в сметките на потребителите за вече доставена на последните и потребена от тях електрическа енергия е лишено от основание в закона, както при действието на Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ и Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и по време на действие на Закон за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи / ДВ бр. 74/ 24. 08.2004 г./, поради което договорната клауза на т.23, регламентираща механизма за тази корекция е нищожна, като противоречаща на закона,обжалваният съдебен акт на СГС е изцяло съобразен.
В съгласие с възприетото в цитираната по-горе задължителна съдебна практика е и изразеното от въззивния съд разбиране, основано на общото законово правило на чл.82 ЗЗД, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на измервателните уреди е недопустимо, щом липсват доказателства за конкретно виновно поведение на потребителя, което да е обусловило последното.
Що се касае до третия формулиран от жалбоподателя въпрос на материалното право, то същият въобще не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и не се явява обуславящ за решаващите правните изводи, обусловили изхода на конкретния правен спор, поради което не попада в приложното поле на касационното обжалване.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд от 29.03.2010 год., по в.гр.д.№ 7310/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: