О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 784
София, 07.07.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 288/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Пловдивският районен съд, с решение по гр. д. № 2926/2008 г. е осъдил Ф. П. да заплати на В. Х. сумата 6000 лв., със законната лихва от датата на предявяване на иска 16. 10. 2008 г. до изплащането й, както и разноски в размер на 1024.61 лв.. Решението е оставено в сила от Пловдивският окръжен съд с въззивно решение от 12. 11. 2009 г. по гр. д. № 2337/2009 г.
Ф. М. П. от гр. П. е подал касационна жалба срещу въззивното решение, приложил изложение на оснванията за допускане на касационно обжалване и определение на състав на Великотърновския окръжен съд.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, В. К. Х. от гр. П. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция за уважаване на иска, предявен от ищеца Х. срещу ответника П, на основание чл. 240 ЗЗД – връщане на част от заема от 35400 лв., който П. е получил от Х. , като се е позовал на безспорните по делото обстоятелства. Посочено е, че в с. з. на 22. 1. 2009 г пред районния съд П. е признал задължението си за връщане на заема в размер на 35400 лв., за което между страните е сключен и писмен договор от 12. 5. 2006 г., съгласно който на шестия месец след сключването му, П. е следвало да върне сумата 6000 лв.. Ответникът е признал, че тази сума не е върната на ищеца, както и цялата сума на заема от 35400 лв., която е следвало да заплати в срок до една година от получаване на заема, като е обяснил това с неизпълнение от страна на Х. на други уговорки, постигнати между тях двамата. Само на това основание, въззивният съд е счел искът за основателен и доказан.
Искането на жалбоподателя П. за допускане на касационно обжалване е заявен на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдението, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, а това е въпрос, който касае точното прилагане на закона и развитието на правото.
Искането е необосновано, тъй-като твърденията на жалбоподателя за пороци на въззивното решение не представляват основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Законът има предвид конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а не постановения от него съдебен акт като краен резултат при разрешаване на спора. Правилността на съдебния акт може да се преценява по реда на чл. 290 ГПК, но след като касационното му обжалване е вече допуснато на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Във връзка с представеното от жалбоподателя определение на друг съд, с което е постановено спиране на исково производство поради наличие на висящо дело по преюдициален спор, следва да се има предвид, че този съдебен акт е неотносим към искането за допускане на касация. По настоящото дело е отказано спиране на производството, каквото искане е направил ответникът П. , като въззивният съд е приел, че искането е неоснователно, тъй- като спорът по договора за заем не е обвързан от разрешаването на друг спор между същите страни във връзка с прехвърляне на недвижими имоти. Това действие на въззивния съд е част от правораздавателната му дейност и ако то е неправилно, ще даде отражение върху крайния му съдебен акт – въззивното решение, но както е казано по-горе, преценката за законосъобразност на решението е възможна само след като то е допуснато до касационно обжалване, но е извън хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12. 11. 2009 г. по гр. д. № 2337/2009 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на Ф. М. П. от гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: