3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 785
гр. С., ……..………2010 г.
Върховният касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и десета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 49 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. П. П. от гр. Бургас, подадена от процесуалният му представител- адв. Р.Тетрадова срещу въззивно решение № ІV-92 от 8.10.2009 г. по гр.д. № 332/2009 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 27.04.2009 г. по гр.д. № 3390/2008 г. на Б. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Р. П. В. и Д. К. В. иск за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата 10 000 лв., предявена частично от сумата 75 000 лв., представляваща пазарната стойност на 48.54 кв.м., с които ответниците са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца при разпределение на правото на строеж на сградата, изградена в УПИ І-42 в кв.27а по плана на гр. Бургас, к-с “Изгрев.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с цитираната в изложението задължителна практика и е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т., т.1 и т. 3 ГПК.
Ответнициците Р. П. В. и Д. К. В. в писмения отговор по чл.287 ГПК изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. взе предвид следното:
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че между страните е налице договор за доброволна делба, по който страните са поделили помежду си обектите в построената сграда. При липса на уговорено уравнение при делбата всяка от страните е възприела полученото като напълно съответстващо на нейния дял, а не че такова е пропуснато и може да бъде уговорено в по-късен момент. Наличието на договорна връзка, чиято валидност не се оспорва, не обосновава извод за неоснователно разместване на блага по чл.59 ЗЗД.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В изложението касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпроса за приложението на института на неоснователното обогатяване, когато ищецът не разполага с друг иск за правна защита в противоречие с даденото разрешение в Постановление № 1 от 28.05.1978 г. по гр.д. № 1 от 1979 г. на Пленума на ВС.
Върховният касационен съд намира, че не е налице критерият за селекция на касационната жалби по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в цитираното постановление на Пленума на Върховния съд. С Постановление № 1 от 28.05.1978 г. по гр.д. № 1/1979 г. на Пленум на ВС е прието, че институтът на неоснователното обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт. За да отхвърли искът въззивният съд е приел, че взаимоотношенията между страните по делото са уредени на договорно основание и същите са обвързани от взаимно изразената воля в договора. Постановеното въззивно решение не е в противоречие с приетото в цитираното постановление на Пленума на ВС, а в съответствие с него.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения въпрос. За допустимоста на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма, или се иска с цел преодоляване на погрешна практика, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд, с цел налагане на нова такава, или до тълкуване на правната норма. В случая не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-92 от 8.10.2009 г. по гр.д. № 332/2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :