2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 693
[населено място], ……..………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на РБ, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли, две хиляди и десета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 140 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д., подадена от процесуалния му представител- адв. М. М. срещу въззивно решение № 336 от 2.11.2009 г. по гр.д. № 396/2009 г. на С. окръжен съд в частта, с която е прието че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете Тонита М. са предоставени на майката, жалбоподателят е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 70 лв., и е определен режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота от месеца, от 8.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата И. Н. Д. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, намира, че същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи, че упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете Тонита следва да бъде предоставено на майката, а бащата да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 70 лв., че следва да бъде определен обичайния режим на лични отношение на бащата с детето. За да постанови решението си съдът е приел, че разстройството на брака е по вина на двамата съпрузи, че при определяне на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права следва да се съобрази интереса на детето, като с оглед възрастта и пола на същото упражняването на родителските права е предоставено на майката и е определен режима на лични контакти на бащата с детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, относим към всестранната и пълна преценка на доказателствата и доводите на страните по делото в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Представени са две решения на ВС и ВКС.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Правилото установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в разпоредбата на чл.235 ГПК / чл.188 ГПК отм./ Постановявайки своя съдебен акт въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма. По настоящото дело съдът е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и твърденията за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на прието доказателство или направен довод, представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК
Предвид изложеното, по поставения процесуалноправен въпрос за всестранната и пълна преценка на доказателствата по делото не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения за разглеждане материалноправен въпрос – относно критериите от които следва да се ръководи съда при предоставяне упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете и определяне на режима на лични контакти между родителя и детето.
По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод Върховният съд се е произнесъл с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. С постановлението е посочено, че съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата, преценени с оглед и на родителски качества, морални качества на родителя, възраст и пол на децата и др., че е длъжен да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържането им могат да бъдат най-разнообразни, и тези въпроси се решават от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, при което съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
С обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и в този смисъл са съществени за конкретното дело, а именно относно родителя, който ще упражнява родителските права в бъдеще и режима на лични отношения между родителя, който не упражнява непосредствено родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод.
В настоящия случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които имат значение за определяне на мерките по упражняване родителските права и личните отношения между детето и бащата, на когото не се предоставя упражняването им. Въззивното решение в тази част е обусловено от интересите на детето именно към момента на постановяване на съдебното решение. Съдът е приел, че в конкретния случай и на този етап интересите на детето налагат да живее с майка си, както и че следва да се определи обичайния режим на лично контакти между бащата и детето. Константната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на ВС е съобразена, като с оглед посочените в нея критерии, съдът като е анализирал събраните по делото доказателства, е преценил че в интерес на детето е майката да упражнява родителските права в бъдеще, както и режима на лични отношения между бащата и детето. Преценката на съдилищата при определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод, както и начина и формата на поддържане на личните отношение между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай, съобразно обстоятелствата на конкретния случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество. Така постановеното решение не противоречи на задължителна съдебна практика, изразена в ППВС №1/1974 г. – основен критерий при определяне упражняването на родителските права е интересът на детето, който се преценява във всеки конкретен случай, при съобразяване на всички обстоятелства, относими към този критерий.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 336 от 2.11.2009 г. по гр.д. № 396/2009 г. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: