О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.788
София, 21.11. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 3230/2013 година
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. А. К., гражданин на Република И. чрез процесуалния му представител адв.Ц. срещу Определение № 170 от 10.06.2013 г. по т.д.№ 153/2012 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, подадената от жалбоподателя касационна жалба срещу решение № 505 от 15.11.2011 г., постановено по гр.д.№ 657/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска отмяната му.
Ответниците по частната жалба не са изразил становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Частната жалба по същество е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното определение предходният състав на ВКС, І т.о. е посочил, че въззивното решение е постановено по обективно съединени искове с цена на всеки един от тях до 10 000 лв., поради което съгласно правилото на чл.280, ал.2 ГПК същото е изключено от касационен контрол.
Определението е правилно.
Развитите от жалбоподателя доводи са, че делото не е търговско, доколкото спорът по него се свеждал до това налице ли е изобщо встъпване в дълг, а след като това е така, то нямало сделка и още по-малко търговска. Изложените оплаквания в частната жалба са неотносими към мотивите на съда в обжалваното определение. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в сила от 21.12.2010 г. /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. По искове за парични вземания, независимо дали са заявени като осъдителен иск или като установителен, цената на иска се равнява на стойността на вземането /чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/. Въпросът за наличието на валидно основание, на което се претендира вземането, е относим към съществото на спора, но не и към допустимостта на постановеното по него решение, след като цената на обективно съединените искове е под 10 00 лв. Като се е съобразил с установеното в чл.280, ал.2 ГПК правило, предходният състав на ВКС е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 170 от 10.06.2013 г. по т.д.№ 153/2012 г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: