О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 21.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.10.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т. дело № 2821 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1, във вр. с ал.1, т.1 ГПК и чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Образувано е по частната жалба на ТД [фирма] , със седалище [населено място] против определение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено в открито съдебно заседание от 25.02.2013 год., по в.т.д.№ 96/2013 год., с което е спряно производството по делото до решаване на спора по гр.д.№ 238/2012 год. на Пазарджишкия окръжен съд, на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на същественото процесуално правило на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
Основаното възражение на частния жалбоподател е за липсата на връзка на преюдициалност между делата, която да обуславя приетата от решаващия съд основателност на искането за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови спиране на производството по в.т.д.№ 96/2013 год., образувано по подадена от ТД [фирма], гр. [населено място] и „Л. Г. 2010” Е., гр.С. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на Велинградския районен съд № 378 от 03.12.2012 год., по гр.д.№ 133/2012 год. решаващият състав на Пазарджишкия окръжен съд, позовавайки се на представено във въззивното производство доказателство, удостоверяващо наличие на висящ между същите страни правен спор по т.д.№ 238/2012 год. на ПОС, е счел, че правилното решаване на спора по настоящето дело по иска с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обусловено от решаване на висящия спор пред Пазарджишкия окръжен съд, с предмет установяване вземане на [фирма], към въззивника [фирма] в размер на сумата 174 478.52 лева, произтичащо от договор за покупко- продажба на дървен материал, определящо го като кредитор по см. на чл.135 ЗЗД.
Определението е подписано с особено мнение на председателя на съдебния състав, според което доколкото в производството по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД задължително подлежи на установяване качеството на ответника на длъжник, въз основа на представени от страните доказателства, то основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК- отсъства. Допълнително становището е аргументирано с възприето в същия смисъл разрешение в създадената по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна практика на ВКС.
Определението е правилно.
Следва да бъдат споделени, като основани на доказателствата по делото и закона изводите на въззивната инстанция, че решаването на висящото пред Пазарджишкия окръжен съд т.д.№ 238/2012 год., образувано по предявен от [фирма], гр. П. срещу [фирма], гр.С. иск за връщане на авансово платена цена по договори за покупко- продажба на дървен материал в размер на сумата 174 478.52 лв., поради недоставянето му на купувача в уговорения срок има обуславящо значение за изхода на делото по предявения иск, основан на чл.135 ЗЗД.
Обстоятелството, че ищецът [фирма], гр. П. е обосновал активната си материалноправна легитимация по иска за прогласяване недействителността по отношение на него на сключения между ТД [фирма], гр. [населено място] и „Л. Г. 2010” Е., гр. С. договор за покупко – продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 60, т.ІV, д.№ 952/2011 год., вх.рег.№ 1692/16.12.2011 год. по описа на Служба по вписванията –В. с твърдението, че е кредитор на първия ответник с вземане, произтичащо именно от невърната авансово заплатена цена по договори за покупко-продажба на дървен материал, който не е доставен на купувача, предмет и на иска по приетото за обуславящо т.д.№ 238/2012 год. е достатъчно, за да се приеме, че предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК са налице.
Необходимостта при постановяване на решението по П. иск да се зачете силата на пресъдено нещо, която ще се формира с постановения в паралелно провеждания процес за принадлежността на вземането, произтичащо от неосъществената доставка на дървен материал по сключения между страните договор за продажба по т.д.№ 238/20102 год. сочи, че изходът по същото има преюдициално значение за правилното разрешаване на въведения с конститутивния иск по чл.135 ЗЗД правен спор.
Така възприетото от ПОС становище не противоречи на последователно поддържаното в практиката на ВКС разбиране, на което частният жалбоподател се позовава, че за успешното провеждане на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД не е необходимо вземането на кредитора да е установено с влязло в сила решение, но отричането му с влязло в сила решение е от значение за активната му материалноправна легитимация.
Отделен остава въпросът, че в цитираното в частната жалба решение № 552/15.07.2010 год., по гр.д.№ 171/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, като и в други служебно известни на настоящия съдебен състав решения, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК: № 328/ 23.04.2010 год., по гр. д. № 879/2010 год. на ІІІ г.о.; № 639/06.10.2010 год., по гр.д.№ 754/2009 год. на ІІІ г.о.; ; № 122/14.03.2011год., по гр.д.№ 1028/2001 год. на ІV г. о. ,; № 4/26.01.2011 год., по гр.д.№ 551/2010 год. на ІV г.о., е налице произнасяне по задължителен за съдилищата начин единствено относно разрешените с тях правни въпроси за предмета на производството по чл.135 ЗЗД и предпоставките за неговото успешно провеждане, но не и по процесуалноправния въпрос, предмет на произнасяне в обжалваното определение на ПОС.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Пазарджишкия окръжен съд от открито съдебно заседание на 25.02.2013 год., по в.т.д.№ 96/2013 год., за спиране на производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: