О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 788
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 364/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. п. , гр. В. – страна по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ чрез прокурор Д. Л. против въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 184/14.07.2008 г. по гр. д. № 196/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Ловешки окръжен съд № 3/31.01.2008 г. по гр. д. № 135/2007 г., с което е осъдена Прокуратурата на Република България и ОСС-Ловеч солидарно да заплатят на И. М. И. ЕГН ********** от гр. Л., понастоящем в ОЗ-Ловеч, ІV група, 12 килия на основание чл. 2, т. 2 ЗОДОВ сумата 2 000.00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354А, ал. 1, предл. 1 НК при прекратено сл. д. № 127/2003 г. по описа на ОСС-Ловеч поради недоказаност на обвинението, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 1.010.2003 г. до окончателното й изплащане.
С жалбата се поддържа, че в осъдителната част решението е неправилно по отношение размера на присъденото обезщетение, който е необосновано завишен.
Представени са основно и допълнително изложения на основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК с твърдение, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно: присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение спрямо И. М. И. за престъпно държане на наркотични вещества, обусловило задържането му под стража с мярка за неотклонение „задържане под стража”за срок от 61 дни и водене на наказателно производство срещу същото лице за периода от 14.03.2003 г. до 1.10.2003 г., когато производството е било прекратено от прокуратурата поради недоказаност на обвинението. Според касатора за развитие на правото във връзка с настоящия казус е необходимо детайлно установяване и преценяване на конкретни обстоятелства, които са от значение при определяне размера на дължимото обезщетение.
За ответник по касация И. М. И. не е изразено становище по жалбата.
За ответник по касация ОСС-Ловеч не е изразено становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, т. 2, предл. 2 ЗОДОВ въззивният съд е възприел правния извод на първоинстанционния съд за сумата 2 000 лв., като е изложил собствени мотиви, основани на конкретните обстоятелства по делото, а именно: характерът и степента на претърпените от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност, обстоятелството, че негативните изживявания на ищеца не са довели до здравословни проблеми, конкретното му поведение-многократните му осъждания и на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалнопрвен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване „от значение за развитие на правото” следва да няма практика на ВКС по съответните въпроси.
Конкретният случай не е такъв.
Не са формулирани въпроси, произнасянето по които от Върховния касационен съд да е от принципно значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на по-горе даденото определение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посочените от касатора въпроси касаят конкретни обстоятелства на процесния случай, които биха били преценявани при проверка за наличие на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК по съществото на спора, но не и при преценка на основания за допустимост на обжалването в производството по чл. 288 ГПК.
Ето защо касационно разглеждане на въззивното решение не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия № 184/14.07.2008 г. по гр. д. № 196/2008 г. по касационна жалба от Великотърновска апелативна прокуратура-страна по чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ чрез прокурор Д. Л.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: