3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 370/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
гр.София, 17.09.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 370/2012 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение от 19.04.2012 год. по ч.гр.дело № 52/2012 год. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 06.03.2012 год. на съдията по вписванията в [населено място], с което е отказано вписване на прекратяване на вписан договор за преаренда на земеделска земя, сключен между [фирма] и [фирма] на 26.12.2011 год.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК, ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на [фирма] се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на въпросите: 1/ Императивни ли са нормите на чл.27, ал.1 и чл.29, ал.1 ЗАЗ и в частност, допустимо ли е прекратяване на договор за аренда, съответно преаренда с едностранно предизвестие, извън посочените в закона случаи? 2/ Допустимо ли е при заявено искане за вписване на аренден договор, съдията по вписванията, респ. въззивния съд, да проверява законността на основанието за прекратяване след като производството е едностранно и охранително и не съставлява ли това нарушение на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес? 3/ Подлежи ли на вписване едностранното писмено предизвестие за прекратяване на арендния договор или се вписва самото обстоятелство? По този въпрос касаторът се е позовал на произнасянето на ВКС с определение № 672/2011 год. по ч.т.дело № 635/2011 год. на І т.о. на ВКС и на определение № 847/2011 год. по ч.т.дело № 745/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав е, че липсва което и да е от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по третия от поставените въпроси, по който е и налице задължителна практика на ВКС-цитирана от касатора, която е в смисъл, че на вписване подлежи самото прекратяване, а не отправената нотариална покана. Произнасянето на Монтанския окръжен съд е в съответствие с тази практика. Крайните му изводи са обусловени от тълкуването на чл.27, ал.1, т.4 и чл.29, ал.1 ЗАЗ.
Аналогично е положението и по останалите два въпроса, по които също е налице задължителна съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи.
Становището на Върховния касационен съд по втория от въпросите е, че при заявено искане за вписване, съдията по вписванията извършва преценка освен на местната компетентност, още и налице ли е подлежащо на вписване обстоятелство и дали то е възникнало валидно. Обстоятелството, че производството е едностранно и охранително не изключва посочената преценка, както и констатацията относно настъпването или ненастъпването на фактите, съобразно изискванията на закона, не съставлява отклонение от диспозитивното начало.
Няма спор, че прекратяването на договор за аренда в земеделието е обстоятелство, подлежащо на вписване – чл.27, ал.2 ЗАЗ. Спор поражда настъпването на подлежащото на вписване обстоятелство и обхвата на проверката за настъпването му. В случая, проверката е ограничена в рамките, посочени от закона, а тълкуването му, а оттам и правилното му прилагане е обусловено от произнасянето по първия от посочените въпроси. Нормата на чл.27, ал.1 ЗАЗ безспорно е императивна, но противоречията при прилагането на чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ произтичат не от неяснотата на характеристиката й, а от неконкретизирания обхват на „предвидените в този закон случаи”. Такива изрично посочени случаи на прекратяване след отправено едностранно предизвестие в закона липсват, освен в хипотезата на чл.29, ал.1 ЗАЗ. Нормата е диспозитивна и урежда случаите на безсрочните договори, но дори да се приеме, че е налице непрецизна законодателна техника, ще следва тя да се съотнесе към чл.27, ал.1, т.4 ЗАЗ като единствена хипотеза и невъзможността по тълкувателен път ВКС да разшири обсега на закона. В този смисъл е становището, изразено в определение № 424/05.07.2012 год. по ч.т.дело № 316/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о. по идентичен спор.
В съответствие с цитираната съдебна практика на ВКС е и крайният извод на ОС-Монтана, че договорът за преаренда, прекратяването на който е било заявено за вписване, е сключен за срок от 3 стопански години, поради което и способът, предвиден за прекратяването на безсрочните арендни договори е неприложим в случая. Поради това, настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението на Монтанския окръжен съд на соченото от жалбоподателя основание.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Окръжен съд Монтана, постановено на 19.04.2012 год. по в.ч.гр.дело № 52/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: