О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
гр. София 21.07.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 93 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Л. Ц. Г., В. Ц. Й.-малолетен, чрез майката законен представител В. А. С. и А. Ц. Й. – непълнолетен със съгласието на майката В. А. С., всички чрез адв.К.А. срещу решение от 30.07.2010 г. по гр.дело № 2850/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.2008 г. по гр.дело № 9637/2007 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения иск от жалбоподателите за признаване за установено по отношение на ответниците П. И. А. и И. А. П., че жалбоподателите са собственици на основание давностно владение от месец октомври 1996 г. на недвижимия имот – втори жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, находящ се в [населено място], [улица], състоящ се от три стаи, кухня и сервизно помещение със застроена площ от 83.57 кв.м., заедно с мазе с площ от 9.30 кв.м., заедно с прилежащите 39.08% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място при идеални части както следва – Л. Ц. Г. – 1/4 ид.част, А. Ц. Й. – 1/8 ид.част и за В. Ц. Й. – 1/8 ид.част. Жалбоподателите поддържат основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси – 1. допустимо ли е да се придобие на основание давностно владение на реална част от недвижим имот – сграда, която не е годен самостоятелен обект на право на собственост съгласно изискванията на закона /З. отм. и ЗУТ/, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 418/08.06.2004 г. по гр.дело № 706/2003 г. на ВКС II г.о., решение № 546/06.04.1961 г. по гр.дело № 959/61 г. на ВС I г.о.- чл.280,ал.1,т.2 ГПК, 2. въпросът за възможността да се придобият идеални части от недвижим имот, собственост на трети лица, че владелецът на идеална част може да придобие по давност цялата вещ, ако промени своето намерение да я свои, като упражнява фактическата власт върху имота повече от 10 години и ако отблъсне фактическата власт на другите съсобственици, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 775/27.04.99 г. по гр.дело № 1166/98 г. на ВКС V г.о., решение № 508/29.07.2003 г. по гр.дело № 740/2002 г. на ВКС I г.о. – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, 3. относно релевантните факти, установяващи упражняването на фактическата власт върху вещта, че владението като фактическо състояние от обективна страна може да се осъществява в най-разнообразни форми, а не единствено като живеене от страна на владелеца, респ.извършване на ремонт и въззивния съд, като е приел противното се е отклонил от трайно установената съдебна практика.
Ответникът по жалбата И. А. П. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата П. И. А. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
С въззивното решение съдът е приел, че предявения положителен установителен иск за собственост от жалбоподателите е неоснователен.
От фактическа страна е прието, че с акт № */04.03.1985 г. е актувано като държавна собственост по регулационна преписка № */84 г. дворно място с масивна жилищна сграда на [улица] площ от 247.50 кв.м.с железен гредоред и гредоред, като имотът е отреден за озеленяване и до провеждане на мероприятието е предоставен на Р. „Б.” при К. район.
С договор от 06.12.2006 г. кметът на СО продал на М. Д. Д.-К. и Н. И. К. втори жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от три стаи, кухня, сервизно помещение със застроена площ от 83.57 кв.м. и мазе от 9.30 кв.м.със съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо имот пл. № *, УПИ * в кв.*, м.”Г.-З. В-7” с площ от 247.50 кв.м. С нот.акт № */28.12.2006 г. приобретателите по договора за продажба продали имота на ответниците по жалбата П. А. и И. П..
Прието е, че наследодателят на ищците А. и В. Й. Ц. Л. Й. придобил на основание покупко-продажба, извършена с нот. акт №*/1996 г. ъглов магазин от 53 кв.м. на първия етаж от триетажна жилищна сграда на [улица], заедно с мазе от 35.46 ид.части под магазина и 19.93 ид.части от сградата и от дворното място, както и северен магазин с площ от 15.08 кв.м. на първия етаж от същата жилищна сграда, заедно с 4.02 ид.части от общите части и от дворното място. Ц. Й. починал на 25.01.2002 г. и оставил наследници ищците А. Ц. Й. и В. Ц. Й. – деца и В. А. С. – съпруга. Последната продала с н.акт № */2004 г. на ищцата Л. Г. 4/6 ид.части от посочените магазини.
С акт № */99 г. е актуван като имот общинска частна собственост жилище на първия етаж със застроена площ от 14.52 кв.м., втори жилищен етаж със застроена площ от 83.57 кв.метра и трети жилищен етаж със застроена площ от 85.64 кв.м. заедно със съответните идеални части от сградата и от дворното място на осн.чл.2,ал.1,т.4 ЗОС.
Възоснова на изслушана СТЕ съдът е приел, че жилищната сграда има одобрен архитектурен проект за фурна и дюкян от 27.07.1911 г., като сградата е предвидена за двуетажна със сутерен. Към момента на изготвяне на заключението от вещото лице е констатирано, че сградата е триетажна със сутерен и разпределенията съответстват на архитектурния проект. В помещенията на втория и третия етаж не е установено наличие на кухня или кухненски бокс или баня, а само на малки тоалетни. Вещото лице е дало становище, че вторият и третия етаж не представляват самостоятелни жилищни обекти съгласно разпоредбите на З./отм./ и на чл.40,ал.1 ЗУТ и че жилищната сграда е еднофамилна.
Прието е от въззивния съд наличие на правен интерес от търсената с иска защита с оглед установеното обстоятелство, че ответниците са се снабдили с титул за собственост на имота.
Въззивният съд е приел за неустановено по делото ищците да са придобили имота на основание петгодишно давностно владение, тъй като не са придобили имота на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
Прието е за неустановено ищците да са придобили правото на собственост върху процесния втори етаж на основание 10-годишно давностно владение с начален момент от м.10.1996 г. Прието е, че владението на реална част от недвижим имот не води до придобиване на правото на собственост върху съответни идеални части по давност, тъй като е необходимо съвладението да е упражнявано със съзнанието за съответната идеална част.
Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за неустановено жалбоподателите А. и В. Й., чрез законния си представител да са упражнявали владение върху имота за процесния период, както и че не е установено присъединено владение от предишния владелец, съответно от наследодателя им.
Съдът е приел, че не е доказано ищцата Л. Г. да е владяла процесния имот. Прието е, че процесният втори етаж не е обособен като самостоятелен обект на право на собственост и придобиването му по давност е недопустимо, тъй като не е годен обект.
Като е взел предвид тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявения иск.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос допустимо ли е да се придобие на основание давностно владение на реална част от недвижим имот – сграда, която не е годен самостоятелен обект на право на собственост съгласно изискванията на закона /З. отм. и ЗУТ/. Жалбоподателите не са се позовали в изложението на задължителна практика на ВС или ВКС, а това са тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, на тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или на постановено решение по чл.290 ГПК по същия правен въпрос. Следователно не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Доколкото се цитират решения на състави на ВКС следва да се провери наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 418/08.06.2004 г. по гр.дело № 706/2003 г. на ВКС II г.о. е изразено становището, че договорът за продажба на отделна стая е нищожен поради невъзможен предмет, ако тя не представлява самостоятелен обект – т.е. ако не може да се ползва самостоятелно. Със същото решение е прието, че приобретателят на такава стая може да придобие по давност идеална част от цялото жилище, а я е владял в необходимия за това период.
С решение № 546/06.04.1961 г. по гр. дело № 959/61 г. на ВС I г.о. е изразено становището, че един съсобственик може да придобие по давност частите на съсобствениците си ако започне да владее изключително за себе си съсобствения имот, както и че е възможно този, който не е бил съсобственик, но е упражнил владението върху вещта за съответни идеални части да придобие правото на собственост само върху тези части.
С въззивното решение съдът не е разрешил правния въпрос в противоречие с даденото разрешение в посочените решения на състави на ВКС и ВС. Решаващия извод на съда за неоснователност на исковата претенция е обоснован с неустановяване на факта на осъществено владение върху процесния втори етаж от жалбоподателите-ищци за период от време от 10-години, считано от месец октомври 1996 г.с намерение да го своят за себе си. Следователно установените факти по настоящото дело са различни и поради това съдът е направил различни правни изводи.
Не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по втория правен въпрос, поставен от жалбоподателите за възможността да се придобият идеални части от недвижим имот, собственост на трети лица, че владелецът на идеална част може да придобие по давност цялата вещ, ако промени своето намерение да я свои, като упражнява фактическата власт върху имота повече от 10 години и ако отблъсне фактическата власт на другите съсобственици.
С решение № 775/27.04.99 г. по гр.дело № 1166/98 г. на ВКС V г.о. е прието, че владелецът на идеална част от една вещ се счита владелец на цялата вещ, ако промени съответно своето намерение да я свои.
С решение № 508/29.07.2003 г. по гр.дело № 740/2002 г. на ВКС I г.о. е изразено становище, че сънаследникът придобива по давност останал в наследство недвижим имот, ако упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите сънаследници.
С въззивното решение съдът е приел, че положителният установителен иск за собственост върху спорния втори етаж е неоснователен, поради липса на данни ищците да са установили фактическа власт върху същия с намерение да го своят само за себе си в изискуемия се съгласно чл.79,ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. Хипотезата, по която се е произнесъл съдът не е нито сходна, нито идентична с тези в цитираните решения на състави на ВКС, поради което не се установява противоречиво разрешаване на правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
Относно поставения правен въпрос в п.3-ти от изложението жалбоподателите не са посочили при наличие на коя от предпоставките в чл.280,ал.1,т.1,2 или 3-та е разрешен същия. Отразено е само, че правния въпрос е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, която не е цитирана. Поради това е невъзможно да се прецени коя от хипотезите, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК е налице.
Като взе предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по поставените правни въпроси от жалбоподателите.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 30.07.2010 г. по гр.дело № 2850/2008 г. на Софийски градски съд по касационна жалба вх. № 72241/20.10.2010 г., подадена от Л. Ц. Г., А. Ц. Й.-непълнолетен със съгласието на майката В. А. С., [населено място],[жк], [улица], вх.*, ет. *, ап. *, В. Ц. Й.-малолетен чрез майката и законен представител В. А. С. със същия адрес, всички чрез адв.К. А..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: