O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 23.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 276 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3197/29.09.2009 година на Е. С. М. и К. С. В. , двете от гр. Б. чрез процесуалния представител адв. М срещу въззивно Решение Nо 300 от 10.08.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1368/2007 година Благоевгардския окръжен съд.
С обжалваното решение , окръжният съд , при повторно разглеждане на делото като въззивна инстанция , е оставил в сила Решение Nо 1749 от 18.04. 2005 година по гр.д. Nо 645/2003 година на РС-Благоевград с което, на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на Е. М. и К. В. , че К. С. Б. , б.ж. на гр. Б. към момента на внасяне нивите в ТКЗС е бил собственик на земеделска земя- НИВА с площ 1 380 дка, отразена по оземлителен план в акт за оземляване Nо 26278 от 26.02.1947 година на Дирекцията на земята , като парцел ****span>Nо 1216, идентичен с имот пл. Nо 530 по плана на Воден синдикат от 1936 година, находящ се в м.”С” в землището на гр. Б., понастоящем имот пл. Nо 7684 по КП на Благоевград от 1996 г.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК , допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 / 2/ и т.3 ГПК, с довод , че обжалваното решение по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , а процесуално правните въпроси по приложение чл. 127 ал.1 ГПК / отм./, чл.188 ал.1 ГПК / отм/ и лчл. 157 ал.3 ГПК / отм./ с отношение към правилността на обжалваното решение , касаещи извод за провеждане на пълно и главно доказване от ищците на правно-релевантния факт, че претендираният земеделски имот – собственост на техния наследодател , е идентичен с този на ответниците по иска , при незачитане мнението на мнозинството по приетото заключение на тричленната експертиза,са разрешение в смисъл противоречащ на съдебната практика/ чл. 280 ал.1 т.2 ГПК / , както и са въпроси от значение за точното прилагане на закона, основание за допустимост по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Сочат се ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС и Решение Nо 1180/ 13.01.2009 год.по гр.д. Nо 3430/2007 година на ВКС-III отд.; Решение Nо 1477/21.01.2009 година по гр.д. Nо 5687/2007 г. ВКС-IV отд., Решене Nо 591/16.06.2009 година по гр.д. Nо 1558 /2008 год. на ВКС- I отд., Решение Nо 749/ 19.05.2008 година по гр.д. Nо 3056/2007 година на ВКС- V отд.,
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация В. Б. Б.- адв. В. М. и адв. Я. К. -САК , с който отговор се оспорват релевираните основания за допустимост на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск – установителен за правото на собственост към минал момент и с оглед на спазения срока по чл. 283 ГПК,настоящият състав на ВКС приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
Сочените процесуални правни въпроси , с оглед на които се обосновава допустимостта на касационното обжалване, не са разрешени с обжалваното решение в противоречие с посочената практика на ВКС , нито е налице необходимост от произнасяне с оглед на точното прилагане на закона и развитие на правото , поради което съдът счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице поддържаните основания по см. чл. 280 ал.1 т. 1 /2/ и т.3 ГПК.
За да уважи иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, решаващият съд е приел, че като оземлен собственик по Акт за поземлена собственост Nо 26 278/ 1947 година , наследодателят на ищеца се легитимира като собственик на парцел **** , при граници –вода , път и В. М. Т. , който имот в рамките на разгледания спор материално право по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ , следва да се признае за идентичен с имот Nо 7694 по КП от 1996 година . Изводите на съда са изградени въз основа на писмените доказателства , показанията на разпитаните свидетели и изслушаната СТЕ.
Правните изводи да резултат на преценката на събраните доказателства и установените факти относно идентичността на процесния имот от 1947 година към действащия КП на града. Допуснатите нарушение при анализа на доказателствата като необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност,неправилно разпределена доказателствена тежест или отдаване значение на конкретни доказателства и/ или игнориране на други, които жалбоподателя счита за важни и значими за спора, касаят правилността на съдебния акт и съставляват нарушения на процесуалните правила по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доколкото това са основания за евентуална отмяна на неправилното решение, тези нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат и основания за допустимост на касационното обжалване.
Цитираните решение на ВКС, в т.ч. и позоваването на т.10 на ТР 1/2000 година на ОСГК на ВКС са неотносими, тъй като това е съдебна практика по която, с оглед на друга – конкретна по тези делата фактическа обстаноска и процесуално поведение на страните и съда, е направен извод , че са допуснати процесуални нарушения, каквито се счита , че е допуснал и решаващия съд с посоченото решение.
Не е налице и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , след като поставените с изложението на касатора въпроси не са от естество да предполагат ново разрешение , тъй като не касаят приложението на нови законови разпоредби по които липсва формирана съдебна практика, нито е обоснована необходимостта от ново разрешение с цел промяна на установената съдебна практика по приложение на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ от гл.т. приложението на разпоредите на чл. 127 ГПК /отм./, чл. 157 ал.3 ГПК / отм./ и чл. 188 ГПК/ отм./ от гл.т. на основни правно-релевантни основания за уважаване на иска и доказателствата за установяване правото на собственост към минал момент.
По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 /2/ и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3197/29.09.2009 година на Е. С. М. и К. С. В. , двете от гр. Б. чрез процесуалния представител адв. М срещу въззивно Решение Nо 300 от 10.08.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 1368/2007 година Благоевгардския окръжен съд.
Определението на съда не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1……………… 2…………..