О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София 23.01.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5598 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. С. К. чрез адв.В. П. срещу решение № 3658 от 23.05.14г., постановено по в.гр.дело № 4247/12г.на Софийски градски съд в частта,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ; в частта,с която е отхвърлен искът по чл.262 КТ за заплащане на извънреден труд;както и в частта,с която е уважен насрещния иск на [фирма] с правно основание чл.221 ал.2 КТ за сумата 1018 лв.
Като основание за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Приложена е съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Ю. С. К. от длъжността „шофьор на товарен автомобил”,на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ във вр.с чл.188 т.3 КТ – поради дисциплинарно уволнение.Прието е,че процесните заповеди /№ 96 за дисциплинарно наказание и № 97 за прекратяване на трудовия договор/ са връчени на ищеца на 11.02.11г.при отказ да ги получи,удостоверен с подписа на един свидетел,разпитан в това качество в съдебно заседание.Последващото изявление на ищеца по чл.327 ал.1 т.3 КТ не е породило целените от него правни последици,тъй като е получено от работодателя на 14.02.11т.,т.е.след като трудовото правоотношение вече е било прекратено поради дисциплинарното уволнение.Изложени са съображения,че дисциплинарното наказание е наложено в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението.Прието е,че заповедта за дисциплинарно наказание е изготвена в съответствие с изискванията на чл.195 ал.1 КТ,както и че работодателят надлежно е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ.По съществото на спора след анализ на събраните доказателства по делото,в т.ч. и заключението на вещото лице по изслушаната от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, въззивният съд е приел за установено,че Ю. К. е извършил описаните в заповедта за дисциплинарно наказание нарушения /с изключение на вмененото му по чл.190 ал.1 т.7 КТ – заплашване на служител с физическа саморазправа/,чиято тежест обосновава налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание и в тази връзка е счел за неоснователно възражението на ищеца за нарушение на чл.189 КТ.
Искът по чл.262 ал.2 КТ за заплащане на извънреден труд е отхвърлен като недоказан.Отразените в разпечатките от тахографа на автомобила на тръгване и пристигане,обективирани в справката към заключението на вещото лице,за исковия период не са установили надхвърляне на предвидената в чл.6 от Регламент № 561/2006г.обща продължителност на времето на управление на превозното средство.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Въпросът :изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание счита ли се за достигнало до адресата,след като е връчено при отказ със свидетели ,а не е изпратено по пощата с обратна разписка и от кой момент се счита прекратен трудовия договор с оглед нормата на чл.335 ал.2 т.3 КТ,не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС,в т.ч.и с приложените съдебни решения,постановени в производство по чл.290 ГПК.В решение № 35 от 7.05.12г.на ВКС по гр.дело № 1877/10г.на ІV г.о.е прието,че съгласно чл.195 ал.2 и ал.3 КТ изявлението на работодателя за налагане на дисциплинарно наказание поражда действие с достигане на изявлението до адресата.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.В мотивите си въззивният съд е приел,че независимо от начина за уведомяване на работника относно наложеното му дисциплинарно наказание,единствено релевантно е да се установи фактът на узнаването,на достигането на волеизявлението на работодателя до уволнения служител.Не съществува законова пречка при отказ на работника или служителя да получи заповедта за уволнение,тя да му бъде връчена и при отказ,който следва да бъде надлежно оформен. В случая за достигане на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовия договор до ищеца свидетелства и факта,че процесната заповед е приложена като доказателство към исковата молба.
Въпросите : може ли да се счита за момент на прекратяване на трудовия договор получаването на писменото изявление по факс; може ли да се наложи дисциплинарно уволнение по време на разрешен отпуск; може ли да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение”с една заповед и да се прекрати трудовото правоотношение с друга заповед ,не са релевантни,тъй като по тях няма формирани изводи от въззивния съд.
По въпроса,касаещ насрещния иск настоящият състав не следва да се произнася,тъй като в тази му част на основание чл.280 ал.2 ГПК касационното производство е недопустимо – насрещният иск е предявен за сумата 1115.79 лв.В тази й част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
Въпросът:следва ли въззивния съд при нарушение нормата на чл.146 ГПК да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства е разрешен от въззивния съд е съответствие с приетото в т.2 от ТР № 1/2013г.та ОСГТК на ВКС.Посочено е,че въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.В случай,че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдпроизводствените правила във връзка с доклада,въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие,непълнота или неточност на доклада и дадените указания.В разглеждания случай във въззивната жалба няма изрично оплакване във връзка с доклада,поради което и въззивният съд не е бил длъжен да даде съответните указания.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.В частта,с която се обжалва първоинстанционното решение относно насрещния иск,касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.280ал.2 ГПК.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV Г.О.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба,подадена от Ю. С. К. против решение № 3658/23.05.14г.по гр.дело № 4247/12г.на ІV-в въззивен състав на Софийски градски съд в частта относно насрещния иск,предявен от [фирма] .
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3658 от 23.05.14г., постановено по гр.дело № 4247/12г.на Софийски градски съд,ІV-в въззивен състав в останалата обжалвана част.
В частта,с която касационната жалба е оставена без разглеждане, определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: