О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 25.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 156/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ал. Б. в качеството на пълномощник на Б. Д. Г. против решение № ІІІ- 121 от 20.10.2010 г. по в.гр.д. № 1175/2010 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационната жалба за разглеждане по същество по разрешения от въззивния съд материалноправен въпрос следва ли да бъде включена в наследствената маса при спор по чл. 76 ЗН земеделска земя, която е призната за възстановяване, но фактическият състав на реституцията не е завършен поради липса на решение на поземлената комисия.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез техния пълномощник адв. Ч. П., ответниците по касация Д. В. Г. и Р. В. Г. изразяват становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 64 от 19.04.2010 г. по гр.д. № 563/08 г. на Несебърския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Д. В. Г., Р. В. Г., М. Д. Г. и Б. Д. Г. на поземлен имот с идентификатор 53822.501.357, находящ се в [населено място], общ. Н., с площ 1473 кв.м, с предназначение- урбанизиран, начин на трайно ползуване – ниско застрояване, със стар идентификатор 246, кв. 37, парцел ХІІ, ведно с изградените в имота едноетажна жилищна сграда с идентификатор 53822.501.357.1 с площ 66 кв.м и едноетажна жилищна сграда с идентификатор 53822.501.357.2 със застроена площ 27 кв.м, при права 3/24 ид. части за Д. Г., 3/24 ид. части за Р. Г., 6/24 ид. части за М. Г. и 12/24 ид. части за Б. Г.. Прието е, че процесният имот е бил придобит по време на брака на Д. В. Г. с М. Ж. Г.. Със смъртта на Д. Г. на 04.04.1996 г. съпружеската имуществена общност върху имота е била прекратена, като преживялата съпруга М. Г. е придобила на основание прекратена СИО 3/6 ид. части от имота, а частта на Д. Г. е била наследена от нея, дъщеря му М. Д. и децата на починалия преди наследодателя негов син В. Д. – Д. В. Г. и Р. В. Г.. По този начин преживялата съпруга М. Г. е станала собственик общо на 4/6 ид. части от имота, които е прехвърлила на своя внук Б. Д. Г. срещу задължение за издръжка и гледане, а дъщерята М. Д. е придобила на 1/6 ид. част, която е дарила на сина си Б. Г..
Срещу направеното от съделителите Д. Г. и Р. Г. искане по чл. 76 ЗН за обявяване на относително недействителни по отношение на тях извършените от М. Ж. и от М. Г. разпоредителни сделки с наследствения им дял от имота, ответниците са противопоставили възражение, че с делбения имот се изчерпва наследството, останало от Д. В. Г., поради което продажбата следва да се приравни на продажба на наследство и разпоредбата на чл. 76 ЗН не намира приложение. Това възражение е намерено за неоснователно от въззивния съд, който е приел, че по делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че в полза на наследниците на В. Г. П., един от които е наследодателят на страните Д. В. Г., с решение от 03.01.2001 г. по гр.д. № 278/2000 г. на Несебърския районен съд по иск с правно основание чл. чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ е било признато право на възстановяване на собствеността върху нива от 60 дка в м.”Д.”, а с решение № П 419 от 30.08.1994 г. на ПК- Н., е било възстановено правото на собственост върху нива от 32.101 дка в м. “Х.” и гора от 1.818 дка. Последното не е било подписано от членовете на ПК. На искането за представяне на решението в оригинал или заверено копие от оригинала, ОСЗГ [населено място] е отговорила, че в преписката няма запазен екземпляр от същото на хартиен носител и е представен заверен препис от решението от електронната система ФЕРМА 3, както и копие от регистъра на собствениците от обнародвания и влязъл в сила план за земеразделяне и карта на съществуващите и възстановими стари реални граници на землище К.. При наличието на тези доказателства въззивният съд е посочил, че дори да се приеме, че рестуционната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила с оглед липсата на подписано от ПК решение, признатите за възстановяване права следва да бъдат отчетени при повдигнат спор по чл. 76 ЗН, тъй като представляват актив от наследството.
Поставеният от касатора правен въпрос дали при спор по чл. 76 ЗН следва да бъде включена в наследствената маса земеделска земя, която е призната за възстановяване, но фактическият състав на реституцията не е завършен поради липса на подписано от решение на поземлената комисия, по преценка на настоящия състав не е обуславящ изхода на делото. Данните сочат, а това е приел и въззивния съд, че е процедурата по възстановяване в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на двата имота по решение № П419 от 30.08.1994 г. е приключила, за което свидетелствуват издадените на 01.12.1998 г. скици за възстановените с това решение имоти № 017393 и № 17483, заверени от поземлената комисия, записани в регистъра към картата на възстановената собственост на името на В. Г. П., както и надлежно завереният от началника на ОСЗГ [населено място] препис, възпроизвеждащ на хартиен носител решението по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ от електронната система ФЕРМА 3. При това положение, макар въззивният съд да е посочил, че и признатите за възстановяване, но все още невъзстановени земеделски земи, се отчитат при повдигнат спор по чл. 76 ЗН, този въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото, поради което не може да обоснове достъп да касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № ІІІ- 121 от 20.10.2010 г. по в.гр.д. № 1175/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : „ЧЛЕНОВЕ: