О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
Гр.София, 16.04.2020г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.3825 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. П. срещу решение №.322/14.03.19 по г.д.№.259/19 на Окръжен съд Варна – с което е потвърдено решение №.4751/22.11.18 по г.д.№.10919/18 на РС Варна за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи 11405,51лв. консумирана еленергия за периода 5.04.18-4.05.18, ведно със съответно произнасяне по разноските.
Ответната страна „Енерго про продажби”АД, [населено място], оспорва жалбата, в това число с твърдения за липса на надлежно формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за неоснователен и е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето му. Изходил е от принципната постановка, че в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му – а именно наличие на предпоставки за начисляване на процесната сума за заплащане от ищеца като потребител на еленергия. Приел е, вкл. препращайки към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, че по делото е безспорно установено, че ищецът е потребител на еленергия по смисъла на ОУ за обект на потребление, находящ се в [населено място], област В., и че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, основано на договор за продажба на еленергия. От събраните доказателства/в това число неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели/ се установява, че средството за техническо измерване /СТИ/ отговаря на изискванията за точност при измерване на еленергия и съответства на техническите характеристики за годност, а фактурираните количества за еленергия са остойностени правилно. Установено е, че начислените суми съставляват стойност на доставена и потребена еленергия на обекта. Релевираните от ищеца възражения за недължимост на сумата са намерени за недоказани. Не е установено ответното дружество да е извършило корекционна процедура по ПИКЕЕ. Периодът, за който е потребена еленергията, е доказан при условията на пълно и главно доказване, като началният му момент е датата на монтажа, а крайният – датата на последната проверка на СТИ. При тези обстоятелства съдът е приел, че ответникът е установил основанието на претенцията си – а именно, че ищецът дължи претендираната сума – което обуслав извод за неоснователност на иска.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че изложението не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /въпросът следва да е общ и абстрактен-а не конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото, чийто отговор може да бъде даден след разглеждане на спора по същество – с акта по същество – решението/. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос; не е конкретизиран и акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз /предвид позоваването на чл.280 ал.1 т.2 ГПК/. Вместо надлежен въпрос касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, в това число преповтаряйки съдържащи се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване – при евентуално разглеждане на касационната жалба по същество – а не в настоящата фаза на селекция по критериите на чл.280 ал.1 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора, на ответната страна трябва да се присъди 50лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.322/14.03.19 по г.д.№.259/19 на Окръжен съд Варна.
ОСЪЖДА В. М. П., ЕГН [ЕГН], да плати на „Енерго про продажби“АД, [населено място], ЕИК[ЕИК], 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: