О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 798
София 19.08.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юни………………………….
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЕЛСА ТАШЕВА Членове: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретаря………………………………..….…………………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА…………………………
гр.дело N 563/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на С. Г. Б. и С. М. Б. от гр. С. против решение от 11.12.2008г. по гр.д. № 2012/2008 г на Софийски градски съд, с което е уважен отрицателно установителния иск срещу тях.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, защото въззивният съд е направил изводите си, относно приложението на чл. 67 ЗС и чл. 110 и сл. ЗЗД, в противоречие с практиката на ВС и въпросът за изясняването на разликата между давностен и преклузивен срок бил от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В подкрепа на твърденията си цитират съдебна практика, изразена в решение № 111 по гр. д. № 1585/91 г. на ВС, ІV – то г.о., решение № 124 по гр.д. № 15/90 г. на ВС, ІV –то г.о. и решение по адм.дело № 3859/2004 г. на ВАС.
Касационният съд счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в нито една от поддържаните от касаторите хипотези, по следните съображения: цитираната от касаторите практика на ВС, изразена в първото решение № 111/92 г. е неотносима към настоящия спор, по който спорното правоотношение, предмет на иска е между собствениците на недвижимия имот, чието право е възстановено, по силата на влязлото в сила решение от 15.01.2001 г. по гр.д. № 6269/200 г. на СРС и са заличени правните последици от учреденото право на строеж, в полза на „Д”, върху процесния имот, от когото касаторите са придобили, чрез възмездна сделка, съгласно нот.акт № 43/96 г. правото да се построи ателие № 2 на седмия етаж, със застроена площ от 56.67 кв. м.
Становището на ВС в решение № 111/92 г., съгласно което погасителната давност по чл. 67 ал. 1 ЗС започва да тече от момента, когато се създаде обективна възможност за одобряване на етажа се отнася за създадените правоотношения между праводателя на правото на строеж и неговия преобретател т.е. разгледан е казус, различен от настоящия, в който спорното правоотношение е друго, а именно между собствениците на недвижимия имот и касаторите, между които няма учредено валидно право на строеж. Цитираната от касаторите практика в решение № 124 по гр.д. № 15/90г. на ВС също е относима за друго правоотношение, различно от предмета на настоящото производство.
Що се касае до цитираната практика на ВАС, касационният съд не я обсъжда, тъй като тя не попада в приложеното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Изложените съображения налагат извода, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касационният съд не констатира, че същественият материалноправен въпрос по приложението на чл. 67 ЗС и чл. 110 и сл. ЗЗД е решен от въззивния съд, противоречие с цитираната от касаторите практика на ВС и поради яснотата на тези правни норми, както и поради еднаквото им прилагане от ВС към сходни спорове, не се налага корективното им тълкуване, което ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касаторите са сезирали касационният съд и с частна жалба против определение от 9.03.2009 г. по гр.дело № 2012/2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата им за допълване на решение № 508/11.12.2008 г., като недопустима по чл. 193 ГПК/отм./, защото съдържа оплаквания по чл. 281 т. 3 пр.3 ГПК.
Касационният съд споделя изводите за недопустимост на молбата за допълване на постановеното решение № 503/11.12.2008 г. Молбата, с вх. № 8* от 25.02.2009 г., която представлява по същество изложение на оплаквания срещу постановеното решение, видно и от нейното съдържание, в което касаторите заявяват „Оспорваме предявените искове по следните съображения” и се излагат касационни доводи, които са основанията по чл. 281 ал. 3 ГПК.
В този смисъл правилни са изводите на въззивния съд, че оплакванията за съществуващи пороци в постановеното решение могат да бъдат предмет на обсъждане по същество в производството по чл. 290 ГПК, а не по реда на чл. 193 ГПК/отм./, респ. по чл. 250 ГПК.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ – ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивното решение № 508 от 11.12.2008 г. по гр.дело № 2012/2008 г. на Софийски градски съд, ІV – то г.о. „Д”, по касационната жалба на С. Г. Б. и С. М. Б. от гр. С., с вх. № 7858/23.02.2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 9.03.2009 г по гр. д. № 2012/2008 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молбата на С. Г. Б. и С. М. Б. за допълване на решение № 508 от 11.12.2008 г. по гр.дело № 2012/2008 г. на СГС, ІV-то „Д” отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.