О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 27.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 7211/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ Ф+С АГРО” ООД, [населено място] срещу въззивно решение № 194 от 17.07.2013г., постановено по в.гр.д.№ 204/13г. на Великотърновския апелативен съд с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С решение № 555 от 04.10.12г. по гр.д.№ 84/12г. на Русенския окръжен съд „ Ф+С АГРО” ООД е осъдено да предаде на [фирма], [населено място] 1437,094 тона слънчогледово семе, реколта 2011 г., като искът за разликата до претендираните 1806,80 тона е отхвърлен. С решението е уважен насрещният иск на касатора за заплащане на сумата 37 721,57 лв., представляваща разноски за запазването на веща, като искът за разликата до 44 061,53 лв. е отхвърлен, както и насрещният иск за сумата 272 327,53 лв. – обезщетение за имуществени вреди от наложени обезпечителни мерки.
С допълнително решение № 37 от 29.01.13г. е отхвърлен евентуалният иск на [фирма] за заплащане на сумата 265 734,72 лв., представляващи равностойността на 369,07 тона слънчогледово семе, по отношение на които ревандикационният иск е отхвърлен.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично първоинстанционнното решение и вместо него е осъдил „ Ф+С АГРО” ООД да предаде на [фирма] още 193,986 тона слънчогледово семе и е отхвърлил насрещния иск за сумата 37 721,57 лв., като е обезсилил допълнителното решение по отношение на евентуалния иск. В останалата му обжалвана част основното решение е потвърдено.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищецът в първоинстанционното производство е собственик общо на 1631,08 тона слънчогледово семе, реколта 2011г., от които 1177,30 тона собствено производство и 453,78 тона закупено от други производители съгласно представени по делото фактури, което е било складирано в зърнобазата в [населено място] село, Р. област по силата на валиден наемен договор с нейния собственик. Ответникът е закупил сградата на публична продан и е отказал да предаде на ищеца намиращото се в нея слънчогледово семе, като го е извозил в негово лицензирано зърнохранилище и понастоящем го държи без основание. С оглед но това съдът е приел, че предпоставките за уважаването на ревандикационния иск са налице. Насрещните искове на касатора за заплащане на обезщетения за имуществени вреди са приети за неоснователни по съображения, че по делото не е установено такива вреди са били претърпени от него, а искът за заплащане на разходи и разноски за опазване на продукцията е приет за неоснователен, тъй като същите са направени по повод на неправомерния му отказ да предаде на първоначалния ищец собственото му слънчогледово семе.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса с какви преки доказателства и доказателствени средства се установява и доказва право на собственост върху собствено зърно /слънчогледово семе/, реколта 2011г., и върху закупено такова, респ. как се установява и доказва право на собственост и количество на родово определени движими вещи, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл и по материалноправния въпрос за формата за действителност на търговската продажба на зърно – дали следва да е налице писмен договор или е достатъчно издаването на фактура, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да уточни поставените от него въпроси, но не може да ги извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба.
Във връзка с релевирано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за обосноваване на значението на поставения общ въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането му от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения и тези предпоставки в случая не са налице.
Вторият поставен въпрос е извън очертания от становищата на страните предмет на спора и по него във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като по делото касаторът не е правил възражения за нищожност на сключените договори за покупка на слънчогледово семе поради липсата на писмен договор и според задължителната практика на ВКС /срв. Р № 71 от 22.06.09г. по т.д. № 11/09г. на ВКС, І т.о./ неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нейната нищожност, а е необходимо страната да оспори действителността. От това следва, че съдът не следи служебно за спазването на формата на търговските сделки, а в случая това възражение е направено от жалбоподателя едва в касационната жалба, който освен това не е страна по сделките. По тази причина този довод не е обсъден от въззивния съд и поставеният въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сторените от него разноски в настоящото производство в размер на 5000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 194 от 17.07.2013г., постановено по в.гр.д.№ 204/13г. на Великотърновския апелативен съд.
О с ъ ж д а „ Ф+С АГРО” ООД, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 5000 лв. /пет хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: