О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 08.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 4879 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Р. Е., В. С. Е., Д. М. Е. и Р. Г. Е., всички от [населено място] срещу определение № 150 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане молба вх. № 7832/03.09.2018 г. /с пощенско клеймо от 31.08.2018 г./ по чл. 250 ГПК на частните жалбоподатели за допълване на решение № 66 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., по извършване на съдебна делба, като просрочена.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се претендира неговата отмяна, поради това, че молбата по чл. 250 ГПК е подадена по пощата, в срок.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество – основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молба за това може да се подаде в едномесечен преклузивен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. В конкретния случай решението, чието допълване се иска по реда на чл. 250 ГПК, е постановено на 24.07.2018 г., на която дата е и влязло в сила като окончателно, предвид правилото на чл. 296, т. 1 ГПК. Действащата към момента на влизане в сила на решението и подаване на молба по чл. 250 ГПК редакция на чл. 61, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., влязла в сила на 01.11.2017 г. и отменена с ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 01.09.2018 г./ предвижда, че сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ, с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ, сред които не са посочени съдебните производства по чл. 34 ЗС. В настоящия случай молбата по чл. 250 ГПК е подадена след влизане в сила на посочената разпоредба и преди нейната отмяна, поради което същата е относима към преценката за спазване на преклузивния срок за подаване на молба за допълване на решението. Молба вх. № 7832/03.09.2018 г. е подадена по пощата на 31.08.2018 г., видно от пощенско клеймо положено върху плик, намиращ се по делото, от което следва, че срокът е спазен.
С оглед изложеното частната жалба се явява основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото да се върне на състава на ІІ г.о. на ВКС за произнасяне по молба вх. № 7832/03.09.2018 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
О т м е н я определение № 150 от 09.11.2018 г. по гр. д. № 2109/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане молба вх. № 7832/03.09.2018 г. /с пощенско клеймо от 31.08.2018 г./ по чл. 250 ГПК.
В р ъ щ а делото на състава на ІІ г.о. на ВКС за произнасяне по молбата по чл. 250 ГПК.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: