О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 192
С., 13.11. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 4037 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. И. Д. от [населено място] срещу определение № 154/13.07.2017 г. по гр.д. № 2223/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателя за отмяна на определение № 68/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 739/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. и е прекратено производството по делото.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че подадената от жалбоподателя молба за отмяна на определение № 68/09.03.2017 г. по ч. гр. д. № 739/2017 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е недопустима, тъй като има за предмет акт, който не подлежи на отмяна по реда на извънинстанционния способ по чл. 303 и сл. ГПК. Определението, чиято отмяна се иска, не се включва в предметния обхват на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК и очертани в т. 5 от ТР № 1/17.07.2001 г. по т. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, чиито разрешения запазват актуалността си и при действието на ГПК – 2008 г. Изложени са и мотиви, че молбата за отмяна е недопустима поради липса на релевирани от страна на молителя надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, доколкото в същата се излагат доводи, които са относими към обосноваността и законосъобразността на влязлото в сила решение, с което е уважен предявен срещу наследодателя на молителя иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ от останалите наследници на общия наследодател Д. А. Т., като е прието за установено, че възстановените земеделски земи са принадлежали на този наследодател при внасянето им в ТКЗС.
Определението е правилно. Приетото в него относно процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно определение, е в съответствие с процесуалния закон. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения и определения в ограничен брой случаи. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици. Така и в т.6 от ТР №7/2014 ОСГТК, ВКС се приема, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В разглеждания случай с определението, чиято отмяна се иска по реда на чл.307 ГПК, е оставено в сила определение на състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба , подадена срещу акт на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 154/13.07.2017 г. по гр.д. № 2223/2017 г. на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: