О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 07.01.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 557 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Н” – Н. П. Х. , чрез а. С срещу решение № 152/15.07.2008 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.т.д. № 249/2008 г., отменящо изцяло уважително решение № 144/27.03.2008 г. на Плевенски окръжен съд /ПОС/ по т.д. № 125/2007 г. по иск на касатора срещу община г.. и постановяващо отхвърляне на предявения иск за сумата от 6389.11 лв., представляваща обезщетение за вреди /пропуснати ползи/, причинени от общината, като възложител в процедура по възлагане на обществена поръчка, в резултат на незаконосъобразна заповед за определяне изпълнителя на обществената поръчка и сключването на договор с него.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, а като основание за допустимост на касационното обжалване визира наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че основният, съществен въпрос в обжалваното решение е свързан с отговорността по чл.122г ал.4 ЗОП и нейното квалифициране като самостоятелна хипотеза по ЗОП или отговорност при хипотезата на чл.45 ЗЗД. Доколкото няма решение на ВКС и ВС, и практика на останалите съдилища по този текст от ЗОП, произнасянето относно отговорността по чл.122г ал.4 ЗОП и на кръга от лицата, имащи право на обезщетение по реда на чл.122г ал.4 ЗОП е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна – О. г.., чрез а. А, оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ГПК, поради следните съображения:
ПОС е сезиран от Е. “Н” – Н. П. Х. срещу О. г.. за сумата 6389.11 лв., обезщетение за пропуснати ползи. Ищцата твърди, че е участвала в конкурс за малка обществена поръчка, организирана от общината, като била отстранена поради непълна оферта. В конкурса бил класиран друг участник, като той бил класиран със същата заповед, с която ищцата била отстранена. Заповедта била обжалвана от ищцата пред КЗК, която установила незаконосъобразност на процедурата. Ищцата е предявила иск по чл.122г ал.4 ЗОП като претендира обезщетение в размер на пропуснатата печалба. ПОС е уважил предявеният иск на посоченото основание, а ВТАС е отменил решението му и е постановил друго, отхвърлящо иска. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.122г ал.4 ЗОП не сочи основанието, на което заинтересованите лица могат да търсят обезщетение, а сочи само реда – исков, по който то може да бъде заявено. Съдът е приел, че основанието на предявения иск следва да се квалифицира по чл.45 ЗЗД, доколкото не е сключен все още договор и не е приложима разпоредбата на чл.12 ЗЗД, нито на чл.79 вр. с чл.82 ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в приложението към жалбата по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, които в случая визират хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Но значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. В случая касаторът визира квалификацията на предявения иск и конкретното тълкуване на разпоредбата на чл.122г ал.4 ЗОП, а именно самостоятелна ли е отговорността по този текст или тя е хипотеза на чл.45 ЗЗД и какъв е кръгът на лицата, претендиращи обезщетение по чл.122г ал.4 ЗОП. Въпросът за квалификацията на иска е част от предмета на делото, с оглед твърденията на ищеца. Разпоредбата на чл.122г ал.4 ЗОП наистина сочи реда, а не основанието за обезщетение и тълкуването й по принцип, сама за себе си, както се иска, е от значение за доктрината, но независимо от липсата на съдебна практика за приложението на чл.122г ал.4 ЗОП не може да се приеме, че квалификацията на иска в конкретния случай е основание за допустимост по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Спорът е за правилността, респ. неправилността на тази квалификация и отговорът на този въпрос обуславя основание за обжалване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допустимост на обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същото се отнася и за кръга на лицата, можещи да претендират обезщетение по този ред, а именно лица, допуснати до участие в класирането или отстранените от класирането.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152/15.07.2008 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. № 249/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.