Определение №80 от 11.2.2015 по гр. дело №7295/7295 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 80

София, 11.02.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 7295/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 26.04.2007г. по гр.д.№ 1957/2004г. на Софийски районен съд, 41 с-в, оставено в сила с решение № 4101/6.06.2014 г. по гр.д.№ 6032/2011 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав, е уважен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и е признато за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на ищците Г. А. А. към 1949 г. е бил собственик на нива от 1, 5 дка в м.”К.”, землището на [населено място].
Ответниците Й. Б. А., В. А. А., С. Я. И., К. И. Б., Д. С. П., Е. Б. Н., Л. С. Н., Д. Б. В., Горица И. Б., В. А. Б., В. А. А. и А. А. А. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържат и довод за недопустимост на решението.
Искането за разглеждане на жалбата обосновават с твърдение, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси : 1. Допустимо ли е имотът, предмет на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се индивидуализира с планоснимачния номер по действащ към настоящия момент регулационен план ? 2.Допустимо ли е да се приеме, че е било упражнявано владение върху имота само въз основа показанията на един свидетел и при липса на други доказателства за изтекла в полза на наследодателя на ищците придобивна давност? 3. Следва ли в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ ищците да докажат, че праводателят им е владял имота за себе си, както и да се докажат правата на неговия праводател? 4.Допустимо ли е да се приеме идентичност на имотите /притежавания, възстановения и претендирания/ при положение, че съдебната експертиза е заявила, че не може да извърши съпоставяне? В потвърждение на довода за наличие на противоречие се представят ТР № 1/ 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и р.№ 752/ 28.04.2011 г. по гр.д.№ 1624/ 2009г., І г.о., р.№ 98/ 27.07.2010 г. по гр.д.№ 5262/2008г., ІІ г.о., р.№ 898/23.12.2010 г. по гр.д.№ 1852/2009г., І г.о., р.№ 177/ 5.07.2013 г. по гр.д.№ 223/2013 г., ОС Перник/ без данни да е влязло в сила/, р.№ 220/ 7.03.2005 г. по гр.д.№ 482/2004г. ТК, р.№ 33/31.01.2012 г. по гр.д.№ 306/ 2011 г., І г.о., р.№ 374/ 22.11.2010 г. по гр.д.№ 219/ 2010 г., ІІ г.о., р.№ 589/29.06.2010 г. по гр.д.№ 1359/2009г., І г.о., р.№ 408/7.11.2011 г. по гр.д.№ 1347/ 2010 г., І г.о., р.№ 266/ 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2010 г., І г.о., р.№ 147/ 1.04.2010 г. по гр.д.№ 2427/2008 г., ІV г.о. и р.№ 566/ 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1053/ 2009г., І г.о.
Поддържат се и трите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответниците оспорват жалбата, като считат, че не следва да се допуска до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
По довода за недопустимост на решението, като безусловно основание за допускане на касационното обжалване:
В диспозитива на решението спорният имот е описан като „нива с площ от 1, 5 дка в м.”К.” /”П. път”/, при стари съседи: от две страни Б. Г., Ф. Д. и наследници на Т. А.”. Добавено е, че по скица имотът представлява неурегулиран поземлен имот пл.№ 1320 в кв.29 по плана на София, м.Югоизточен град, р.4, зона 5 с площ 1864 кв.м. към 1949 г. С оглед на така даденото описание на имота доводът за недопустимост на решението е неоснователен, тъй като данните от действащия план са посочени като допълнение, а основното описание е съобразно със състоянието на имота към момента на образуване на ТКЗС. При подобно твърдение обжалването пред ВКС се допуска само ако съществува вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо, а видно от изложеното в настоящия случай не би могло да се очаква съдът да направи такъв извод, тъй като начина на идентифициране на имота съответства на предмета на спора, относим към правата на страните в минал момент.
Индивидуализацията на имота е поставена като правен въпрос и по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но при съпоставката с представеното р. 752-11-І не се установява да е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като в съответствие с посоченото в това решение и по настоящото дело имотът е описан със старите граници и в състоянието към момента на образуване на ТКЗС.
Вторият и третият въпроси касаят обосноваността на изводите за придобиване на имота от наследодателя на страните по давност, като се поддържа, че те неправилно се базират само на показанията на един свидетел / свидетеля В./, без да са съпоставени с показанията на другите свидетели по делото. Така формулирани въпросите има отношение към представената съдебна практика, в която се посочва задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните. От мотивите към въззивното решение е видно, че то е съобразено с тази задължителна практика на ВКС, тъй като всички писмени и гласни доказателства са обсъдени от съда, както и изразените от страните становища, като са направени и съответните фактически и правни изводи за това, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищците Г. А., а той го придобил по наследство от своя баща А. А. и след делба с останалите деца на същия наследодател, един от които е и наследодателят на ответниците Б. А. А.. Направени са обосновани изводи и относно това, че Г. А. е владял имота като свой, което съответства на задължителната съдебна практика, че трябва да се установи и субективната страна на владението. В този смисъл няма противоречие с представените р. 147-2010-І, р. 898-2010-І и р.566-2010-І.
Последният въпрос, поставен в изложението, е за идентичността на имота, който се претендира от ищците и този, който е възстановен на ответниците. Според касаторите изводите на съда в тази насока са необосновани, тъй като съдебната експертиза е заявила, че не може да извърши съпоставяне на двата имота. Въпросът е преди всичко фактически и отговорът му зависи от събраните по делото доказателства. В случая и двете експертизи, назначени от първоинстанционния съд, както и експертизата пред въззивния съд, са дали заключение / л.59, л.130 и л.95 /, че имотът на Г. А., който е предмет на спора и е заявен според данните по протокол от 30.03. 1949 г. е идентичен с имота, който е възстановен на наследниците на Б. А. А.. Идентификацията на имотите е направена въз основа на възстановен кадастър от 1950 г. по аерофотоснимка от 1946 г., а доколкото в.л. е заявило, че не може да ги идентифицира чрез картен материал, това се дължи на причината, че не е имало кадастър на нивите преди 1950 г. По тези съображения нито като фактически, нито като правни изводи, въпросите за идентификацията на имотите и тяхната идентичност не обосновават допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като практиката по споровете за материално право по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, формирана в продължение на повече от двадесет години, е уеднаквена и не се излагат аргументи в какво отношение произнасянето от страна на Върховния касационен съд по този конкретен казус би допринесло за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4101/6.06.2014 г. по гр.д.№ 6032/ 2011 г. на Софийски градски съд, ІV-а въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар