3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 801
С., 17.10.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 446/2010 година
Производство чл. 274, ал. 1,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 279 от 08.03.2010 г. по ч.т.д.№ 258/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу протоколно определение от 19.01.2010 г. по т.д.№ 86/2008 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С последното първоинстанционният съд оставил без уважение искането на [фирма] /н/ за спиране на производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответната по частната жалба страна [община] не е изразила становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството по т.д.№ 86/2008 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е образувано по предявени от [община] срещу [фирма] искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.34 ЗЗД, евентуално съединени с иск по чл.87 ЗЗД.
По направеното от ответника и настоящ жалбоподател искане за спиране на производството по делото на основание чл.637, ал.1 ТЗ първоинстанционният съд изложил съображения, че сочената разпоредба не намира приложение в хипотеза на открито по реда на чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност, като освен това е посочил, че предявените искове нямат имуществен характер и не подлежат на спиране, поради което го оставил без уважение.
Срещу определението на първоинстационния съд жалбоподателят подал частна жалба в срок, която съставът на Пловдивския апелативен съд оставил без разглеждане по съображения за необжалваемост на посочения съдебен акт.
Изложените от съда правни съображения са правилни.
Определението, с което съдът отказва спирането на производството по делото не е от категорията на определенията, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона – чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Не е налице и второто основание, визирано в чл.274, ал.1, т.2 ГПК – да прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Неговата законосъобразност може да бъде проверявана в производството по обжалване на съдебния акт по съществото на спора, ако такова бъде инициирано. Ето защо въззивният съд законосъобразно е приел, че подадената срещу определението на Пазарджишкия окръжен съд частна жалба е процесуално недопустима и като такава не подлежи на разглеждане. Обжалваното определение, с което е прекратено производството по нея е правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 279 от 08.03.2010 г. по ч.т.д.№ 258/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: