О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
гр. София, 14.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова гр. дело № 571 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 21876 от 14.03.2011г. от Й. С. Я. от [населено място] чрез пълномощник адвокат М. С. срещу решение от № 710 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 2869 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд. С обжалваното решение е оставено в сила решение от 26.11.2009 г., постановено по гр.д. 10446 по описа за 2004 г. на Районния съд – [населено място] в частта, с която са отхвърлени инцидентните установителни искове, конститутивните искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, обосновани с качеството на Й. С. Я. на титуляр на ? ид.ч. от правото на собственост по давностно владение и в осъдителната му част.
Софийският районен съд е сезиран с първоначален иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на ? ид.ч. от съсобствен имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ УПИ ІІІ-860 от кв. 101 по плана на [населено място] – С., целият с площ от 505 кв.м. по скица, а по нотариален акт и протокол за делба от 530 кв.м., при граници: УПИ 861, УПИ 859 и от две страни улица, заедно с построената в него паянтова едноетажна жилищна сграда и инцидентен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за ? ид.ч. от същия поземлен имот.
Касационно обжалване на постановеното въззивно решение е недопустимо с оглед въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ критерий – цена на иска. Размерът й се определя с оглед чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, в сила към момента на предявяване на иска, и съобразно представената по делото данъчна оценка. В конкретния случай, цената на иска на процесната ? ид. ч. е 189,51 лева и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и по аргумент на противното основание от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане при условията на иззета компетентност.
В постъпилия в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, С. П. С., И. Н. М. и Н. Д. К., представляване от адв. А. Г. претендират направените от тях разноски. За да бъдат присъдени същите, трябва да са налице доказателства, че те са действително сторени. По делото не са представени такива, поради което и претенцията на ответниците по касационната жалба се явява неоснователна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 21876 от 14.03.2011г. от Й. С. Я. от [населено място] чрез пълномощник адвокат М. С. срещу решение от № 710 от 09.02.2011 г. по гр. д. № 2869 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг три членен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: