О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 804
[населено място],22.12.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №124 /2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ЗК “Ж. -93” в ликвидация, [населено място], [община] срещу решение решение № І-86 от 5.11.2010г., постановено по в.гр.дело № 929/2010г. на Бургаския окръжен съд само в частта, с която е отхвърлен искът на кооперацията по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви върху сумите от 3600 лв. и 2700 лв. за времето от 1.08.2007г. до 20.10.2009г. В касационната жалба се поддържа, че в тази част решението е неясно, тъй като в мотивите и диспозитива на решението не е посочена сумата за която се отхвърля иска, поради което не става ясно в какъв размер остава уважена претенцията за мораторни лихви. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане в обжалваната част, тъй като на практика е нарушена нормата на чл.2 ГПК и кооперацията не е получила решение по конкретното искане. Касаторът поддържа предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация З. “Ц.” [населено място], [община], представлявана от председателя й Г. Й. И. в срока по чл. 287 ГПК не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдението, че съдът е нарушил чл.2 от ГПК, тъй като с постановеното решение липсва произнасяне по предявеното искане за присъждане на мораторни лихви, в мотивите и диспозитива липсва произнасяне за конкретна сума на присъдената мораторна лихва и тъй като в практиката липсва произнасяне по аналогичен казус изложеното налага допустимост на касационното обжалване на посоченото основание.
Съгласно чл.2 ГПК съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. По конкретното дело Карнобатския районен съд, се е произнесъл по предявени от ЗК “Ж. – 93” срещу ЗК “Ц.” обективно съединени искове по чл.228 и чл.86, ал.1ЗЗД, като ответникът е осъден да предаде на ищеца 24 000 кг. пшеница на стойност 5760 лв. и 24000 кг. ечемик на стойност 4320 лв., уговорена наемна цена по договор за наем от 16.01.2007г., както и да заплати сумата от 3200 лв., мораторна лихва за периода от време 1.08.2007г. до 20.10.2009г. С въззивното решение това решение е частично отменено и частично отхвърлен искът на ищеца за предаване на пшеница от 15 000 кг. на стойност 3600 лв. и на 15 000 кг. ечемик на стойност 2700 лв., както и да се заплатят мораторни лихви върху тези суми, дължими за периода от 1.08.2007г. до 20.10.2009г., както и законна лихва върху същите суми, считано от 20.10.2009г. В мотивите на решението съдът е приел, че искът по чл.228 ЗЗД е основателен и доказан за по 9000 кг. пшеница и ечемик, съответно за левовата им равностойност 2160 лв. за пшеницата и 1620 лв. за ечемика, като върху тези стойности се дължат мораторни лихви за времето от 1.08.2007г. до 20.10.2009г. , както и законна лихва, считано от 20.10.2009г. От посоченото следва, че съдът се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран с подадената до него искова молба. Независимо, че не е посочен размера на мораторните лихви в частта, в която първоинстанционното решение не е отменено, тяхното установяване като размер е въпрос на изчисления при привеждане на решението в изпълнение, на тълкуване или допълване на въззивното решение. Освен това жалбоподателят не е развил релевантни доводи за прилагане основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно че разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването и с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато е налице непълна или неясна правна норма, за да се създаде съдебна практика по прилагането й. Следва да се има предвид още, че разпоредбата на чл.2 ГПК е ясна и по приложението й има непротиворечива съдебна практика.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-86 от 5.11.2010г., постановено по в.гр.дело №929/2010 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ГПК за заплащане на мораторни лихви за времето от 1.08.2007г. до 20.10.2009г. за сумите от 3600 лв. и 2700 лв., съставляващи стойността на 15 000 кг. пшеница и 15 000 лв. ечемик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: